8 нояб. 2020 г., 08:24

Сисияна 

  Проза » Рассказы
511 2 11
1 мин за четене
- Жените са глупачки. – изсъска той и мързеливо протегна люспестото си тяло върху камъка. Беше гъвкав смок, а кожата му проблясваше красиво - плашещо.
- Е, не е съвсем вярно. Не се отнася за всички. – намести се до него приятелят му, присвивайки очи от удоволствие. Беше малко по-къс, но също в зряла възраст.
Слънцето безмилостно препичаше и точно затова се чувстваха страхотно. Усамотението сред полето, лекото подухване на ветреца и шумоленето на нивята им действаше успокояващо. Скоро щеше да ги налегне дрямка, но в момента се зараждаше лек спор. Не обичаха противоречията и затова решиха да го решат набързо. Предпочитаха да спят.
- Мога да ти докажа. Имам си начини – настоя гъвкавият смок с още по- мързелив глас.
- Наистина ли го вярваш? Ами Сисияна? Тя те обича.- подхвърли неговият приятел.
- Никоя не прави изключение. И тя е глупава. Ще видиш. – малкият му език трепна, показа се и последва змийска усмивка.
Изминаха няколко седмици. Камъкът примамливо ги зовеше горещ и напечен под жарк ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??