Сисияна
- Жените са глупачки. – изсъска той и мързеливо протегна люспестото си тяло върху камъка. Беше гъвкав смок, а кожата му проблясваше красиво - плашещо.
- Е, не е съвсем вярно. Не се отнася за всички. – намести се до него приятелят му, присвивайки очи от удоволствие. Беше малко по-къс, но също в зряла възраст.
Слънцето безмилостно препичаше и точно затова се чувстваха страхотно. Усамотението сред полето, лекото подухване на ветреца и шумоленето на нивята им действаше успокояващо. Скоро щеше да ги налегне дрямка, но в момента се зараждаше лек спор. Не обичаха противоречията и затова решиха да го решат набързо. Предпочитаха да спят.
- Мога да ти докажа. Имам си начини – настоя гъвкавият смок с още по- мързелив глас.
- Наистина ли го вярваш? Ами Сисияна? Тя те обича.- подхвърли неговият приятел.
- Никоя не прави изключение. И тя е глупава. Ще видиш. – малкият му език трепна, показа се и последва змийска усмивка.
Изминаха няколко седмици. Камъкът примамливо ги зовеше горещ и напечен под жаркото слънце. Двамата приятели отново се засякоха на тяхното любимо място. Мълчаливо се припичаха и наблюдаваха леко поклащащите се нивя. Лятото беше сухо и горещо. Точно по техния вкус.
- Съжалявам за смъртта на Сисияна. Сигурно ти е тежко. Но защо е лежала сама на пътя?! Понякога минават човешки коли. Винаги има риск. – просъска по-малкият смок.
Приятелят му присви очи показвайки за миг дългият си език. Този път нямаше усмивка.
- Чакала е мен. Обещах й да се видим.
- Ама ти глупак, ли си? Защо й определи точно там среща?
- Не съобразих. Исках да ти докажа, че всички жени са глупачки. Сега разбра ли? Сисияна също.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Когато обича само единия нещата не приключват добре. Благодаря.
-
Змийска любов
Хубав разказ! -
Здравей, Ина! Неволно се изпуснах с това "прости", защото епитетите са различни и при малко повече вдъхновение биха се написали още разкази.
Най-лесно е да отговоря "Благодаря на всички! Поздрави!" и да не се впускам в подробности как ми е дошла идеята, но понякога споделям. Може на някой да му хрумне нещо друго.
Приятна вечер! -
Отново талантливо написано. Не знам мъжете ли ги мислят за прости, както си написала в коментарите, Катя, или такива си избират съвсем целенасочено. Само бих сменила "прости" с глупавички. Но дори и жената да е умна, гаранция за това, че няма да налети на някой , който "присви очи показвайки за миг дългият си език." няма.
-
Благодаря, Лидия! Много мило.
Поздрави! -
Отново една от твоите хубави притчи. Имаме нужда от тях. Поздравявам те, че успяваш да ги уловиш в живота ни и да ни ги поднесеш в хубава форма!
-
Благодаря ти, Силве! Тези, които не ценят любовта, а само егото си заслужават да са самотни. Жалко, че има доста Сисияни, които плащат цената. Поздрави и на теб!
-
Ако съдим по змийските кожи по пътищата, явно доста Сисияни са предпочели бързата смърт, пред живот лишен от любов 😥.
Прочетох с интерес. Поздрави. -
Здравей, Светулка! Когато човек се влюби може и да направи някоя глупост от любов, но да убиеш любовта е най-голямата глупост.
Много хубаво си го казала. Поздрави!
Здравей, Лиа! Идеята ми хрумна случайно, защото често вървя по един път по който засичам прегазени змии. Обикновено са огромни и хем ми е жал за тях, но си е страшничко. Често попадам на мъже, които мислят жените за прости, не го крият, а търсят повод да го натякват и.... така го написах. Благодаря ти, че се отби при мен. Поздрави! -
Ммм, да! Както винаги си точно в целта. Хубаво е да те чета отново. Не знам от къде съм го чула,но като последно творение на Бог,( някои го твърдят и е спорно), сигурно освен реброто на Адам ни е дарил и част от емоционалната си енергия...Та, може оттам да идва и тази глупост...А заглавието ти е точно в целта...Сияна...Сисияна. Благодаря,Катя!
-
Не са глупави, просто са готови да умрат за любовта си. Но се налага да внимават на кого я дават. Поздравления!🙃
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
