Васко Жабата отвори очи, изкряка два пъти и се разсъни напълно. Започваше поредният ден на национална слава и той не смяташе да го пропилява. Направи си чай от блатно кокиче, лапна набързо две- три мухи и изскочи навън. Под козирката на входа чакаха три репортерки от ежедневника "Блатни времена" и две - от спортния ежеседмични "Гьоол!" Жадни да попият поредната му мъдрост, те насочиха микрофони към него. Случайно или не, три от микрофоните силно напомняха по форма на папур. Васко с мъка се удържа да не скочи на бой и зачака лавината от медийно внимание с примирението на вечно обречените на слава.
- Добро утро, Васко! - тръгна снежната маса - къде ти е китарата?
Право в целта - Васко изду вратни жили, накеркенечи се и изквака:
- В музея на Митко Пайнера, къде другаде!? Ако желаете автограф, кажете си направо, не го увъртайте!
- Може ли да ми се разпишеш на бикините? - разгологъзи се репортерката с най- голям тезгях, а Жабата въздъхна: славата си имаше и лоши страни. Докато с погнуса нан ...