Васко Жабата отвори очи, изкряка два пъти и се разсъни напълно. Започваше поредният ден на национална слава и той не смяташе да го пропилява. Направи си чай от блатно кокиче, лапна набързо две- три мухи и изскочи навън. Под козирката на входа чакаха три репортерки от ежедневника "Блатни времена" и две - от спортния ежеседмични "Гьоол!" Жадни да попият поредната му мъдрост, те насочиха микрофони към него. Случайно или не, три от микрофоните силно напомняха по форма на папур. Васко с мъка се удържа да не скочи на бой и зачака лавината от медийно внимание с примирението на вечно обречените на слава.

- Добро утро, Васко! - тръгна снежната маса - къде ти е китарата?

Право в целта - Васко изду вратни жили, накеркенечи се и изквака:

- В музея на Митко Пайнера, къде другаде!? Ако желаете автограф, кажете си направо, не го увъртайте!

- Може ли да ми се разпишеш на бикините? - разгологъзи се репортерката с най- голям тезгях, а Жабата въздъхна: славата си имаше и лоши страни. Докато с погнуса нанасяше трипръстов отпечатък върху находището от холестерол, останалите репортерки го замеряха със сутиените си - славата си имаше и добри страни.

- Айде стига вече, няма ли да давам интервю!?- скара им се Васко Жабата. Така де, забавлението си е забавление, но трябва да остане и нещо за вечни времена. С неистови усилия на волята репортерките обуздаха нагона си.

- Какво би казал на своите почитатели?

- Да продължават да ме почитат.

- Коя е любимата ти книга?

- Червената книга на България.

- Какви жени предпочиташ?

- Фини - и загледа втренчено репортерката с холестерола. Искаше си автографа обратно.

- Страх ли те е от щъркели?

Всеобщ смях, всички знаеха, че Васко се страхува само от преждевременна забрава.

- Какъв съвет би дал на кандидатите за слава?

- Да чакат търпеливо. Аз чаках цели 20 години и знаех, че рано или късно ще дойде и моят час. Беше въпрос на време, защото истинското изкуство е като бисер в лайно - рано или късно блясва - Васко се усмихна магнетично и се плясна по лявото бутче. Дясното не пипна защото не искаше да го увреди, бяха му го капарирали от един елитен ресторант.

  Възхитени от толкова сексапил и мъдрост, репортерките започнаха да си събуват чорапогащниците, защото вече не се владееха. Нахвърлиха му се стръвно и го обладаха. Той го понесе мъжки, защото знаеше, че всичко е преходно, а най- вече славата. Преди двайсетина години беше чул песен за Наско Катерицата и се опасяваше, че всеки момент Наско ще го измести от заглавните страници. Подсмихна се, като си представи как същите тези, дето сега мачкаха него, утре ще мачкат Катерица.

Засвирука си нещо в ла диез и почти му се получи.