Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, посипващи пътя, по който съм вървяла, все така трънлив и неравен. Разпилени спомени от зимния вятър. Лъкатушещи рани в душата ми и една черна замъглена сянка на същността ми. Бледолилави миражи, ограждащи света ми. Същият този свят, който видях как изградих и сама съборих. Само останки от изгорели до основи мечти. Сиви прашинки, полепнали по измъчения ми поглед. Отровни стрели, забити в сърцето ми, които ми напомнят, че дори усмихната, не бива да забравям, че са съществували мигове, в които тази усмивка едва е изгрявала. И същата черна замъглена сянка, следваща ме навсякъде.
Само изгнили остатъци, ухаещи на тъга, заровени дълбоко в пръстта. Стоманени ножове, пронизали гърдите ми, които сега вадя, а така боли.
А навън нощта сияе. Светлинките се разстилат над главата ми. И мирише на любов и на болка. И мирише на хлад и нежност. Солени сълзи, по-чисти от кристали, а на небцето на вкус ми горчат.
Само следи след това, което беше. Златни п ...