Той е пристигнал по-рано. Тя също.

Той не знае как изглежда тя и се притеснява да не я разочарова с вида си. Сложил си е костюм и вратовръзка. Седнал е централно, уж да я види.

Тя също е престояла половин час недалече от мястото на срещата, тревожно надявайки се да го зърне. Тя се отправя към заведението.

"Грозен, дебел, глупав" - самоафиширал се той. "Красива, нормално тегло, умна"- самоафиширала се е тя. И двамата са послъгали. За разлика от него, тя го е виждала. Няма нищо против дългата му коса и едрото му тяло.

Изненадва го в гръб. Наистина го изненадва. Той става официално. Прибира си вестника. За малко да ú целуне ръка.

Тя сяда отляво. Скача и се премества отдясно ("Левият ми профил е по-кофти").

Той вече си е поръчал. Мелба? Джин с тоник?

Тя чете менюто, което сякаш е написано на китайски. Келнерката няколко пъти се приближава. "Елате след малко... Ти какво си си поръчал?". След кратък период, ту на "Вие", ту на "Ти", разговорът замлъква.

Какъв красив розов плет с цъфнали розови цветове огражда заведението! Той не забелязва. Гледа я настойчиво. Кара я да се изчерви. Гледа я и мълчи със загадъчна мекота в погледа. "Истинска ли е?" - пита се тя. Има предвид мекотата.

Погледът й се рее из заведението. Спомня си една друга среща, с друг мъж в същото това заведение. Уж невинна като тази, а прераснала в себепознание.

Крадешком поглежда ръцете му - пухкави и нежни. Отново се изчервява. Той ги държи стиснати една в друга. Поглежда към ризата му - бяла, със следи от ютия. Не смее да вдигне погледа си по-нагоре. Той все така я гледа втренчено. Тялото му се е наклонило към нея. Тя се страхува да не падне от стола.

Смяната на келнерката приключва. Той плаща.

"И сега какво?" - пита се тя. "Какво, какво - наум ú отговаря той. - Ами нищо."

Тя става.

Той става.

Тя вече е влюбена в него.

Той вече е разочарован от нея.

Следващата среща е със самотата.