Всеки от нас живее със свои собствени разбирания, които е изградил по някакъв начин. Било то от личен опит, било то от опита на близките му, от техните съвети, или по друг начин... Но в обществото ни са се загнездили някои, както аз обичам да ги наричам, слепи разбирания. Такива са не защото са напълно неверни (затова се наричат слепи, а не грешни), а защото са криворазбрани.

  Ето някои от тези слепи разбирания:

1. Човекът е велик! –> Да, ама не. Човекът не е велик, той просто е велико творение. Нека не забравяме, че нещо или някой ни е сътворил. И това, което ни е сътворило, лесно може да ни разруши.
2. Човекът е слаб... –> Да, ние сме слаби. Но, както по-горе казах, нещо ни е сътворило и това нещо е силно! Ако сме добри, това нещо ще се старае да ни съхрани.
3. Любовта боли. –> Глупости! Любовта НЕ БОЛИ. Боли самотата, която често идва СЛЕД любовта.
4. Когато някой, на който държим, ни изостави, ние плачем заради него. –> Пак глупости! Първо – ние не можем да държим на някой, който ни изоставя! Че има ли нещо, на което може да се държи, в една такава личност? Второ – вярно, че плачем, когато ни изоставят, но ние не плачем заради загубата на човека. Ние плачем, защото, когато този човек си е тръгнал, е взел със себе си част от нашето достойнство. И ние плачем заради нашето достойнство!
5. Мъжете са по-малко чувствителни от жените. –> Не е вярно. Мъжете са чувствителни колкото жените, че понякога и повече. Просто те не показват всичките си чувства, за разлика от жените. Те не намират утеха в споделянето, за разлика от нежния пол.
6. Не трябва да плачем, не трябва да страдаме. -> Това е едно от най-слепите ни разбирания. Хората страдат, хората боледуват, хората изпитват болка и плачат, хората си скубят косите, хората се измъчват, когато нещо лошо ги сполети! ЗАЩОТО СА ХОРА! Всички ние сме такива! И това е начинът да се справим с болката. Ако я задържим в себе си (без да си скубем косите, без да плачем...), тя рано или късно излиза на повърхността и ни изненадва неприятно и неочаквано.
     Да оставиш болката да те обземе днес е гаранция, че няма да го направи по-късно, когато най-малко си очаквал. Да оставиш болката да излезе на повърхността, означава, че се изправяш срещу нея! Означава, че я изкарваш от теб веднъж завинаги!
7. За да живеем, трябва да следваме собствените си принципи. -> Е, това е вярно. НО, както винаги, има едно голямо НО. Ние определено трябва да следваме поне собствените си принципи. Но същевременно трябва да проумеем, че е напълно нормално и възможно тези принципи да претърпяват промени с времето, защото хората се променят непрекъснато. От тук се сещам за още едно изкривено разбиране:
8. „Вълкът козината си мени, но нрава – не.”- Не ми се ще да влизам в разрез с една толкова известна поговорка, но ще ми се наложи поне малко да я попроменя. Ето промяната: „Вълкът козината си мени, но и нрава понякога”.
     Трябва да приемем, че хората се променят. И не само хората, всичко се променя! Всичко на този свят непрекъснато претърпява разнообразни метаморфози, развива се по някакъв начин, еволюира, променя се! Ако това не се случваше, ние, хората, едва ли щяхме да съществуваме.
9. Хубавите неща се случват случайно. –> Това донякъде е вярно. Но заблудата идва в това, че съществуват хора, които смятат, че това е единственият начин да им се случи нещо хубаво. Това са всички тези хора, които вървят по улиците с намръщени физиономии, хората с наднормено тегло, хората с перманентно разбити сърца, хората с хронични заболявания... Те са такива, защото чакат съдбата да ги озари с щастие и междувременно не правят нищо .
10. Парите не носят щастие. -> Напротив, носят. Но щастието, което можем да изпитаме от материални блага, е нетрайно и често завършва с големи загуби, от които ни боли много по-дълго.