Най-опитният детектив в околността събра веждите си и се усмихна зверски. Видът му наподобяваше мечка, която се възмущава, че я будят. Той беше много дебел човек, разсеян, груб и самодоволен; умът му сечеше като изгладен панталон на млад чиновник от предградията.
– Ще реша проблема! – отсече детективът. – Без съмнение ще го направя. Но ме оставете сам, моля. Поне за половин час!
В кантората нямаше никого и затова детективът се усмихна отново. Самотата му прилягаше. Той седна, защото не обичаше да стои прав, едрото тяло причиняваше болки в ставите му.
– И така, какво имаме? – попита той отсъстващите. – Една проститутка, убита с принуда, убиец, който се издирва, и нож с кръв по него. Та това не е убийство, по дяволите!
Всички мълчаха, защото ги нямаше. Усмивката му прерасна в смях:
– Нима не виждате несходството? Ха-ха! Кръвта по ножа е напълно несъответна на деянието, тялото на убитата проститутка е безжизнено само донякъде, а убиецът вероятно вече е извън местната юрисдикция. Това е оч ...