Най-опитният детектив в околността събра веждите си и се усмихна зверски. Видът му наподобяваше мечка, която се възмущава, че я будят. Той беше много дебел човек, разсеян, груб и самодоволен; умът му сечеше като изгладен панталон на млад чиновник от предградията.

     – Ще реша проблема! – отсече детективът. – Без съмнение ще го направя. Но ме оставете сам, моля. Поне за половин час!

     В кантората нямаше никого и затова детективът се усмихна отново. Самотата му прилягаше. Той седна, защото не обичаше да стои прав, едрото тяло причиняваше болки в ставите му.

     – И така, какво имаме? – попита той отсъстващите. – Една проститутка, убита с принуда, убиец, който се издирва, и нож с кръв по него. Та това не е убийство, по дяволите!

     Всички мълчаха, защото ги нямаше. Усмивката му прерасна в смях:

     – Нима не виждате несходството? Ха-ха! Кръвта по ножа е напълно несъответна на деянието, тялото на убитата проститутка е безжизнено само донякъде, а убиецът вероятно вече е извън местната юрисдикция. Това е очевидно! Ха-ха-ха!

     Събра веждите си и заспа. Когато се събуди, яде много месо, бяло месо. След това запали свещ и се отдаде на мързел; после пак заспа. Докато прохъркваше, жълтеникава дъвка ту изскачаше от гърлото му и танцуваше върху устните, ту пак се прибираше. Той беше видял всичко с очите си от висотата на десетия етаж, където се намираше кантората му, и възнамеряваше да го оповести още щом стане от сън. Така и направи.

     На другия ден обедните медии съобщиха:

     „Великият детектив, г-н Х., отново демонстрира своя талант. Той разкри, при това без да излиза нито за миг от кантората си, че проститутката не е била убита, нещо повече – дори не е мъртва. Тялото е било на клошар, който се е спънал в нещо остро и се е намушкал в него. Бил облечен с женски дрехи, защото такава носия е намерил в кофата за боклук. Убиец не съществува. Всички проститутки в града си отдъхнаха. Сводниците и правосъдието – също.“

     – Но как стигнахте до откритието, господин детектив? Какви са доказателствата? – питаха го един през друг журналистите, когато той излизаше от дома си на другата сутрин, за да отиде на солариум. Мразеше тези микрофони, журналистите – още повече.

     – Не бива да казвам всичко, нито да разкривам методите си. Ще ви съобщя само, че познавам лично всички проституки в града, а обявената не съществуваше в моя списък. Ножът, който ще разгледам внимателно и евентуално с лупа, ще е с кръв на кокошка, защото клошарят това е намерил в контейнера: полуразрязана птица. Всъщност трупът на кокошката ще бъде открит по-късно, най-вероятно в дрехите на жертвата или в стомаха му в смляно донякъде състояние. Ножът ли? Та той има най-съществено значение! С него се правят разрези и прорези. Никой убиец не захвърля оръжието на убийството. Защо клошарят ще прави това? Той е бил достатъчно пиян – това ще се установи от аутопсията!,  – пиян до мотив; и се е спънал, паднал е върху главата си, която е слабото му място, и е умрял от загуба на свяст.

     – А къде е камъкът? Къде точно се е случило? Има ли свидетели?

     Детективът се усмихна без да събира веждите си и не каза нищо.

     Качвайки се в таксито, докато наместваше тлъстото си тяло на задната седалка и пуфтеше, все пак съобщи:

     – За подробностите питайте полицията. Моята работа приключи.

     Инспекторът прочете оперативния доклад на дежурния полицай. Случаят беше описан повърхностно, като да е вече без значение. Нали великият детектив беше разкрил всичко! Инспекторът ненавиждаше детектива, но не го криеше, защото не знаеше как. Великите професионалисти се мразят дотам, че никога не прикриват чувствата си –  това би ги инкриминирало до задкулисие.

     Седна на бюрото, тесен му се стори кабинетът, блъсна настрани досадните преписки относно прояви на масова корупция във висшите етажи на властта...

     „Висшите етажи! – гръмна мисълта му. – Ето как е разбрал всичко дебелият подлец! Той живее в кантората си. А тя е на високите етажи на сградата: сградата, пред която се е случило деянието.“

     Отиде веднага на местопроизшествието. Всичко потвърждаваше предположенията му. Разчленени части от кокошка без пера бяха открити в съседен контейнер. Резултатите от аутопсията не закъсняха. Доказателствата потвърждаваха заключенията на детектива. Но те потвърждаваха и неговите съмнения.

     Качи се без асансьор до кантората на детектива; знаеше, че той живее сам и по това време е на солариум. В апартамента цареше обичайният безпорядък, той  проверяваше тук всяка седмица, имаше си шперц за целта. Навсякъде – опаковки от вафли и снаксове, бонбони, кокоша перушина и дъвки. На масата стоеше свещник с догоряла бяла свещ, парафинът се беше стекъл върху мръсната покривка. „Странно! – помисли инспекторът, като разгледа опаковките на дъвките. – Този човек обича да надува балони напоследък. Това е двусмислено.“ Запази изводите за себе си и излезе, като внимателно заключи вратата два пъти – както правеше и самият детектив. Преди това дръпна пердетата на прозорците: оттам не биваше повече да се вижда мястото на престъплението, не и от десетия етаж, прекалено високо е. Слезе с асансьора, за да не оставя следи по стълбището, а и да пести гориво.

     Инспекторът беше разбрал всичко.

     На другият ден вестниците гръмнаха:

     „Инспекторът от полицията, най-добрият от всички, добави нови щрихи към картината на престъплението: убиец не съществува! Престъплението е натъкмено! Няма пострадал. Клошарят е бил мъртво пиян и се е свестил в моргата преди или след аутопсията! Предстоят разкрития! Всичко е било нагласено, за да бъде прикрита кражба на кокошка!“

     – Какви са показанията на клошаря, господин инспекторе? А окървавеният нож? – прескачаха се пред полицейското управление журналистите, жадни да узнаят детайлите за злодейството, извършено в града; журналистите винаги се прескачат, когато са жадни. Те крещяха и гледаха нагоре към кабинета му на десетия етаж на небостъргача на управлението.

     Инспекторът видя микрофоните, камерите и брожението през блиндираното стъкло на прозореца, повъртя се в кабинета и ритна с досада книжата на пода: "Престъпността е навсякъде, а тия с корупция ме занимават!". Спомни си за пердетата на друг един прозорец, натисна дистанционното, за да дръпне и тези завеси, те бяха метални, после слезе при жадните. Слезе пеша този път. На изхода разтри обезкосменото си чело и каза бавно, тържествено и на пресекулки:

     – Моята работа при-клю-чи! За подробностите питайте детектива.

     И отиде на солариум. Отмъстен.

     Престъпният свят беше приклещен към стената: от две страни.