29 дек. 2020 г., 17:28

Слънчев човек 

  Проза » Юмористическая
606 0 0
9 мин за четене
Да, аз съм този слънчев човек, нищо, че съм мъж! Защото ако се сещате, само за жените казват „Ах, слънчице, ах, колко е слънчева, златно слънчице…" и други сияйни комплименти, от които ние, мъжете, сме лишени. А правилно ли е, питам ви аз? Не, категорично, отговарям вместо вас и веднага ви давам за пример себе си. Ще ви опиша моята личност в два плана: служебен и семеен. И откъдето да погледнеш, аз съм слънчев човек, но по ред. Започвам с работата ми.
Няма как да знаете, но аз работя в Министерство на Слънцето. Ако можеше да ви видя, щях да се усмихна на облещените ви от почуда физиономии, защото се питате: "Кому е потрябвало, аджеба, такова министерство?” и веднага обяснявам. Ние, в нашето Министерство сме хората, които вписват всичко, случващо се със Слънцето, защото то нали е животворно, как да го оставим без наблюдение? Вписваме най-надлежно кога е изгряло, кога залязва, протуберанси, реверанси, петна, изригвания, намигвания… абе всичко! Отново си задавате въпрос, ами нали има астр ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Латинка Минкова Все права защищены

Предложения
: ??:??