Да, аз съм този слънчев човек, нищо, че съм мъж! Защото ако се сещате, само за жените казват „Ах, слънчице, ах, колко е слънчева, златно слънчице…" и други сияйни комплименти, от които ние, мъжете, сме лишени. А правилно ли е, питам ви аз? Не, категорично, отговарям вместо вас и веднага ви давам за пример себе си. Ще ви опиша моята личност в два плана: служебен и семеен. И откъдето да погледнеш, аз съм слънчев човек, но по ред. Започвам с работата ми.
Няма как да знаете, но аз работя в Министерство на Слънцето. Ако можеше да ви видя, щях да се усмихна на облещените ви от почуда физиономии, защото се питате: "Кому е потрябвало, аджеба, такова министерство?” и веднага обяснявам. Ние, в нашето Министерство сме хората, които вписват всичко, случващо се със Слънцето, защото то нали е животворно, как да го оставим без наблюдение? Вписваме най-надлежно кога е изгряло, кога залязва, протуберанси, реверанси, петна, изригвания, намигвания… абе всичко! Отново си задавате въпрос, ами нали има астр ...