21 сент. 2011 г., 12:42
2 мин за четене
Снегът падаше тихо и спокойно. Нямаше вятър, не беше и чак толкова студено. Но в зимната вечер нямаше никого навън. Само една фигурка се виждаше в заснежения град. Имаше дребно телосложение и се придвижваше несигурно в глухата тишина, от което всеки би разбрал, че бродещият е дете.
Накрая се спря и се огледа около себе си. Дърветата бяха натежали от натрупания по тях сняг. Небето бе чисто, сякаш натежало в нощта, но по него не се виждаха звезди. Само Луната проблясваше едва доловимо зад гъстите, тъмни облаци, покрили небосклона като покров чак до хоризонта. Но нещо в стойката му подсказваше, че не се е спряло да види красотата на декемврийската вечер.
Всеки, който го погледнеше по-отблизо, би видял, че това не е обикновено дете... при по-обстоен поглед. Иначе не изглеждаше особено специално. Имаше къса тъмна коса, подстригана небрежно, и зелени очи. Ръцете му трепереха от студ. Но от него сякаш се излъчваше сребриста, лунна сила. Сякаш идваше от друг свят. Сякаш мястото му не беше тук. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация