Неведнъж се бе случвало, случи се и сега. Втори ден опитваше да опише всичко, но думите му бягаха. Обяснимо е, ако се случи пред нея. Смущаваше се от нея, макар и да го криеше по всякакъв начин. В кафенето всичко бе по-лесно. Сядаше на друга маса и вътре в себе си завиждаше на нейната компания. Бе нормално да не се натрапва. Все пак не знаеше кое ще е по-приятно за нея. Останалите не го интересуваха. Но дали ще е нахално да попита за свободно място и да се включи в разговора им. Или ще ù бъде по-приятно да седне на друга маса. Тя едва ли ще го покани да отиде при нейната компания. Но както и да е. Всичко това бе важно само за него и за никого другиго.
И всичко започна от това. Преди два дни свърши тежкият период да не пише и късно вечерта, разговаряйки с много интересен човек, написа няколко реда. На следващата сутрин отдели време да го довърши и дори изпълни своето обещание към вечерната си събеседничка да ù го напише на един лист. Преди това вече ù бе показал листчето със стиховете з ...