Глава тридесет и втора
Остър звук на сирена цепеше въздуха в тази “тиха свята нощ”. Линейката летеше по заснежените булеварди на Париж, на път към най-близката болница. Оставаха само няколкостотин метра, но състоянието на ранения беше повече от критично. Беше загубил много кръв. В 11 часа вечерта, навръх Коледа, пътищата бяха безлюдни. Шофьорът на снегорина беше в тежко състояние и не можеше да съобщи за катастрофата, а Симон беше изпаднал в пълно безсъзнание. Лежеше на пътя с лице, покрито с кръв, и изпочупени крака и ръце. Не даваше никакъв признак за живот. От другата страна на шосето, напреко на пътя беше застанал снегоринът с все още работещ двигател. Шофьорът лежеше в кабината безпомощен и също чакаше помощ. При удара вратата на кабината се беше отворила и радиотелефонът, лежащ на седалката до него, беше изхвръкнал и паднал на пътя. От удара се беше самовключил и се чуваше гласът на диспечера. Естествено нямаше кой да му отговори.
Двадесетина минути след удара семейство от съседн ...