18 нояб. 2012 г., 21:07
24 мин за четене
Софийска сага
Глава четиридесет и втора
Мария роди сина си след 26 часа родилни мъки. Лекарите предлагаха оперативна намеса, но упоритата сръбкиня категорично отказа. Искаше да го роди без намеса и в края на краищата успя. Лекарите бяха впечатлени от силата и упоритостта ù. Някои се възхищаваха, други смятаха, че е глупаво да се изтърпят толкова силни болки. Но... както казват, човек се ражда в болка и умира в болка. Между тези две болки животът на Човека е Любов, което също е болка, макар и друг вид.
Кръстиха го Евгени. Беше здраво, яко момче с тегло 4,185 грама и ръст 58 см. Беше шампион на деня от новородените в клиниката "Де Винси" на улица Пармантие. Симеон беше горд и безумно щастлив със седмото си дете. Никога до сега не беше така силно почувствал бащинството, никога не беше присъствал на раждането на детето си. За него това беше едно ново, неповторимо изживяване, което нямаше да забрави скоро. Когато административната сестра го попита за името на детето, Симеон с особена гордос ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация