Глава четиридесет и трета
От три дни непрекъснато валеше. Улиците на Гватемала сити бяха заприличали на венециански канали. Редките автомобили пореха дъждовните води като амфибии. Хората почти не излизаха от домовете си. Само редки смелчаги се придвижваха със стари, често пъти продънени лодки.
В българското Посолство цареше паника. За по-малко от два месеца беше подменен половината състав на Мисията. Радиограмите за отзоваването на някои и назначаването на други следваха едно след друго с честотата на поздравителни телеграми по случай сватбата на близък роднина. Но за голямо съжаление на отзованите, за тях тези грами имаха стойност на съболезнования. Потока от долари спираше, с това и рахатлъка в тази отдалечена от Европа страна, където някои прекарваха години наред без да си мръднат пръста, освен за да се подпишат за заплатата или да поемат поредната чаша уиски от камериера-индианец. От десетки години състава на мисията, която наброяваше не повече от дванадесет души, се попълваше само ...