С мокрите си от сълзите ръце, Мира натъпка в големия куфар малко неща. Тя докосна с поглед всеки ъгъл на стаята и изведнъж осъзна, че бе пораснала за повечето вещи. Изведнъж много от тях се превърнаха мислено в прах. Ненужните, одухотворени спомени от пясъка, обичта и морските вълни, които бе събирала с години, станаха сиви и безлични.
Преди да се върне в стаята, където я чакаха мъжете, тя реши да огледа стаята на чичо си. В първия момент нищо не успя да привлече погледа ѝ, но Мира реши да прегледа добре всичко. Тя отиде до високия дървен гардероб и го разтвори. От вътрешната страна на вратите имаше отпечатъци от кървави пръсти. Нова вълна от страх и безсилие заля сърцето ѝ и за пореден път част от него се отрони и изгуби в нищото. Мира спусна погледа си надолу и съзря един сгънат лист хартия, по който също имаше следи от кръв. Без да съзнава, тя го сграбчи в треперещата си ръка, сякаш имаше вероятност откритието внезапно да се превърне в птица и да отлети.
Павел не се затрудни да събо ...