СРЕДНОЩЕН ГЛАС

-Здрасти!

-Ъ! Ъ!

-Здрасти, викам! Събудих ли те?

-Ъхъ... Кой е?

-Аз съм. Не ми ли позна гласа?

Прехвърлих слушалката на другото ухо. Окото се метна към стената с часовника. Цифрите светят слабо. Два!

-Къде изчезна?

-Ъхъ! Тук съм, тук съм. Ти откъде се обаждаш посред нощ?

-Каква ти нощ! Тук е сред бял ден.

-Ъ?!

Подскочих. Тук е среднощ. Там е сред бял ден.

По гърба ми полазиха мравки.

-Къна, ти ли си?

-Аз съм, още ли не ми познаваш гласа?

-Къна! Откъде се обаждаш?

-Как откъде? Нали знаеш къде съм!

Втресе ме.

-Ами там има ли телефон?

-Че как да няма! Ти май още не си се събудил?

-Събудих се. Събудих се. Къна, прощавай, че не дойдох да те изпратя. Научих късно.

-Нищо. Като се видим, ще почерпиш.

-Там пие ли се бе, Къна?

-Как да се не пие? На корем. Каквото искаш.

-Ами ти нали не пиеш?

-Тук се научих. Кога ще идваш при нас? Не ти ли омръзна там?

-Омръзна ми, ама...

-Какво "ама". Дигай си чукалата и идвай. То животът е тук. Там беше ад.

-Че той на земята ли е бе, Къна?

-Не само, че е на земята, ами е и при нас. Захвърляй всичко и идвай.

-Къна, ами то не става само с желание...

-Става, става. Има сто начина, само да искаш. Идвай, че ми домъчня за теб.

-А бе, и да тръгна, то я се видим, я не се видим. Ти си там, а мен кой ще ме вземе при теб. Аз съм си само за ада, свикнал съм.

-А бе какви ги дрънкаш? Тук ще те носят на ръце. Да знаеш само как се търсят специалисти. А ти си класа. Ще те гледат като писано яйце.

-Къна, ама там строи ли се,  бе?

-А бе как да не се строи? Ами то всичко се мести тук. Нали мечтаеш да правиш небостъргачи? Тук ги правят до облаците. Не си губи времето там! Идвай!

-Мъчно ми е бе, Къна.

-Дигай си чукалата и идвай! Чакам те.

Надигам се. Търкам очи. Спя ли, буден ли съм?

-Къна - викам - къде по-точно се намираш?

-Как къде? Не знаеш ли?

-Ами...

Близо година не бях виждал Къната. Наскоро ми дойде на гости наш общ познат. От лаф на лаф, от познат на познат, та стана дума и за Къната.

-Ама ти не знаеш ли, че той умрял?

-Ъ?! - прехапах си езика. - Да не бъркаш?

-Не бъркам. Така чух.

Къната умрял преди няколко месеца. Сега ми звъни посред нощ и ми разправя, че при него е сред бял ден..

-Не губи време. Идвай! Чакам те!

-Ами как да те намеря?

-Как къде? В Сан Франциско съм.

Шок!

Изтрезнях.