12.06.2011 г., 20:14 ч.

Среднощен глас 

  Проза » Разкази
651 0 3
2 мин за четене
-Здрасти!
-Ъ! Ъ!
-Здрасти, викам! Събудих ли те?
-Ъхъ... Кой е?
-Аз съм. Не ми ли позна гласа?
Прехвърлих слушалката на другото ухо. Окото се метна към стената с часовника. Цифрите светят слабо. Два!
-Къде изчезна?
-Ъхъ! Тук съм, тук съм. Ти откъде се обаждаш посред нощ?
-Каква ти нощ! Тук е сред бял ден.
-Ъ?!
Подскочих. Тук е среднощ. Там е сред бял ден.
По гърба ми полазиха мравки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Стефанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??