Яна убила баща си…
Средище беше голямо село, но новината се разнесе светкавично. В ранната утрин, тъкмо когато стадата излизаха на паша, а първите орачи вече поемаха към нивите, жените на кладенеца се разпищяха и побегнаха към домовете си, не забравяйки обаче менците с вода. Ужасът си е ужас, но работата не трае отлагане…
А кметът вече изпращаше единия пъдар до града – да информира полицията. Защото от дълги години кметуваше, но подобно нещо не беше ставало тука.
Другият пъдар стоеше, стиснал в ръце старата двуцевка, пред дома на чорбаджи Юрдан. Виновницата седеше на дънера на големия бряст, отсечен преди много години и ползван от чорбаджи Юрдановата челяд като миндер пред къщата.
Трета година, откак на тоя мегдан бяха разпънати масите за Янината сватба, а тя си беше все така хубава. Като мома – светлоруса, синеока, с меко овално лице, стройна…
И тиха, тиха…
Селяните се струпаха около оградата на чорбаджийския дом. Приказваха си тихо и бързо. Кой какво чул, кой какво разбрал, а Мена Па ...