0000000000000000000000000000000000000

Следващият ден дойде забързан. Вълнението на Джак бе голямо. Хиляди мисли минаваха през главата му. Дали тя е добре, дали не е късно… как ще я освободи… дали тази жена ще го заведе на точното място? Не хапна нищо през целия ден. 

         И ето, че вечерта се спускаше леко с величествен залез. Джулио и Джак бяха облечени в тъмни дрехи и се промъкваха тихо през дървета и храсти. Къщата на Мария-Луиза се намираше  на около миля навътре в острова. Двамата млади мъже се оглеждаха да не би и тях някой да ги следи. Приближиха. През светещия прозорец се виждаха движещи се сенки, но от спуснатите пердета не се виждаше какво точно правят. Определено бързаха. След около четвърт час вратата се отвори и един мъж и една жена излязоха от къщата. Мъжът бе наметнат с черна пелерина, въпреки топлата нощ, а жената бе облечена в червена роба. На ръката ù бе преметната бялата роба, която Кейт поправи. Тя внимателно я пооправи, за да не се мачка. Мъжът пък носеше стара черна лекарска чанта. Дори не се огледаха. Тръгнаха забързано по пътеката, минаха зад къщата  и се скриха в храстите. А двамата млади мъже тръгнаха след тях. Тайната пътека водеше навътре в острова. Растителността ставаше все по-гъста и по-гъста. Пътеката почти не си личеше вече, но мъжът и жената вървяха все по-уверено. А двамата младежи все по-трудно ги следваха. След около час стигнаха някакви невисоки скали. Започнаха да се чуват и гласове. Джак и Джулио намалиха ход. Притаиха се в храстите и от там наблюдаваха.

   Повечето от хората - мъже и жени - бяха облечени в червени роби.  Влизаха в малка пукнатина в скалата и потъваха в нея.

- Никога не съм знаел, че това тук може да е храм! - прошепна тихо Джулио. - Това са стари пещери. Имат много лабиринти и са опасни! Татко винаги ми е забранявал да идвам тук, за да не се загубя!

- Ще трябва да влезем!

- Засега няма как да влезем незабелязано. Ще ни хванат!

- Няма! Намислил съм нещо! - каза Джак и се промъкна съвсем близо до отвора на пещерата. Скри се зад една скала и зачака. Никой не го забеляза! Само Джулио се тревожеше. Към Джак се приближи мъж с червена роба. Джак го издебна в гръб и му затисна устата с една ръка, а с другата му направи захват и го приспа. Онзи се отпусна в ръцете му. Джак го издърпа бързо на безопасно място и му съблече робата. Направи знак на Джулио да дойде и момчето се запромъква тихо към него.

- Ти си се побъркал! Но ми хареса подхода ти… - усмихна се Джулио - само ме притеснява фактът, че този ще се събуди!

- За това ти ще се погрижиш, да не може да мърда, след като се събуди! - двамата го издърпаха още назад и Джулио го завърза. - Сега повикай подкрепление!

- Пази се, Джак! И не се тревожи! Ще доведа помощ!

                       0000000000000000000000000000000000000