0000000000000000000000000000000000000
Следващият ден дойде забързан. Вълнението на Джак бе голямо. Хиляди мисли минаваха през главата му. Дали тя е добре, дали не е късно… как ще я освободи… дали тази жена ще го заведе на точното място? Не хапна нищо през целия ден.
И ето, че вечерта се спускаше леко с величествен залез. Джулио и Джак бяха облечени в тъмни дрехи и се промъкваха тихо през дървета и храсти. Къщата на Мария-Луиза се намираше на около миля навътре в острова. Двамата млади мъже се оглеждаха да не би и тях някой да ги следи. Приближиха. През светещия прозорец се виждаха движещи се сенки, но от спуснатите пердета не се виждаше какво точно правят. Определено бързаха. След около четвърт час вратата се отвори и един мъж и една жена излязоха от къщата. Мъжът бе наметнат с черна пелерина, въпреки топлата нощ, а жената бе облечена в червена роба. На ръката ù бе преметната бялата роба, която Кейт поправи. Тя внимателно я пооправи, за да не се мачка. Мъжът пък носеше стара черна лека ...