СТАРАТА КЪЩА
Пролетта се чувстваше във въздуха. Слънцето се опитваше да сгрее премръзналата земя. Ледовете току що си бяха отишли, оставяйки след себе си малки люспи студ, и тук-таме локвички, в които се оглеждаха пухкавите облаци. Небето бе посиняло като планинско езеро и в него плуваха малки бели облачета. Първите прелетни птици шетаха нагоре надолу, за да събират сухи тревички и здрави жилави клечки, за ремонт на старите гнезда. Много от тях не намериха изоставените през есента свои домове и сега тревожно и припряно се трудеха, за да осигурят час по-скоро убежище на своите чеда. Само щъркелите гордо се перчеха по върховете на царствените дъбове, щракаха весело с дългите си клюнове, които като чели се бяха удължили и заякнали още повече, през зимните месеци прекарани на юг.
Букака и дъбравата задружно клатеха прясно позеленелите си клони и весело шумяха под напора на свежия пролетен ветрец. Цялата природа бавно се събуждаше от дълбокия земен сън. В пещерата, намираща се в подножието ...