Какво да се мъчи човек с измислянето на смешни истории…
Та те са си около нас и в нас.
Ето – варненска улица. На дупки. Ама – дупки…
Съседните асфалтирани някак си. Някак си…
Тази явно забравена.
Обаче, определена за „Зелена зона“. И разчертана за паркиране.
Върху дупките!
Ама отчетено…
хххх
Път. Нормален, предвиден след някое столетие за магистрала.
Асфалтиран преди година-две. И – на дупки…
Най-интересното – което виждаме и неспециалистите: асфалтът се рони и изчезва там, където е ремонтирано. Старият асфалт, от онуй вредно време, не мърда. Пътят е на петна и трапища…
От влиянието на времето е, викат.
Само че – защо не влияе това време върху стария асфалт, а само демократичният страда?
хххх
Колкото повече живея, толкова повече неща откривам, които мога да върша лежешком…
хххх
Продавачката ми подава касовата бележка. За какво ми е?
Подсмихвам се. Тоя отчет не ме плаши. Друг отчет ме чака, на друго място…
хххх
Родителите така обичаха дъщеря си, че я посъветваха да учи психология, та да е винаги у дома…
хххх
По данни на статистиката 66% от българите вярват на статистиката. А останалите 89% са атеисти…
© Георги Коновски Все права защищены