Какво да се мъчи човек с измислянето на смешни истории…

Та те са си около нас и в нас.

Ето – варненска улица. На дупки. Ама – дупки…

Съседните асфалтирани някак си. Някак си…

Тази явно забравена.

Обаче, определена за „Зелена зона“. И разчертана за паркиране.

Върху дупките!

Ама отчетено…

хххх

Път. Нормален, предвиден след някое столетие за магистрала.

Асфалтиран преди година-две. И – на дупки…

Най-интересното – което виждаме и неспециалистите: асфалтът се рони и изчезва там, където е ремонтирано. Старият асфалт, от онуй вредно време, не мърда. Пътят е на петна и трапища…

От влиянието на времето е, викат.

Само че – защо не влияе това време върху стария асфалт, а само демократичният страда?

хххх

Колкото повече живея, толкова повече неща откривам, които мога да върша лежешком…

хххх

Продавачката ми подава касовата бележка. За какво ми е?

• За отчет в къщи – вика.

Подсмихвам се. Тоя отчет не ме плаши. Друг отчет ме чака, на друго място…

хххх

Родителите така обичаха дъщеря си, че я посъветваха да учи психология, та да е винаги у дома…

хххх

По данни на статистиката 66% от българите вярват на статистиката. А останалите 89% са атеисти…