Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги скри, за да не се ядосвам. Не я виждах - размазана дали от действието на капсулите или си беше такава, не знам.
Да, така ми е по-лесно да я оприлича със света си "горската фея''. Чудих се дали и тя ги чуваше като мен. Чакай. Виждаш ли как ми се подиграва оная шарената пеперуда, там на цветето. Не разбираш какво говори? Ама как? Толкова е лесно. Казва, че съм голям глупак. Но това си е обида, не е честно.
Ей, ти опровергай веднага думите си. Защо ме смяташ за глупак? Разбирам. Има голяма истина в думите ти.
Ще ти кажа де, не бъди нетърпелив.
Казва, че тя живее толкова кратко и се наслаждава на цялото съвършенство от живота, а аз имам ужасно много време, което разсипвам в безсмислени страхове. Тихо, идва някой. Чакай ще те скрия.
Ох, за малко. Видя ли го този? И после да не се страхувам. Очите му бяха кръвясали, а кожата - подпухнала и суха. Даде ми това. Виж, искам да бъда в реалността, а тези мога да ги изхвърля. Само ме правят подтиснат и без желание за игрички. А искам и аз като оная шарената пеперуда да се насладя на живота. Може би ще ме посети пак моята "горска фея''. Надявам се. Ще я попитам, но от теб се очаква да запазиш тайната ни. Виждаш ли, ти си ми вторият приятел. Ако видиш предния бял лист, дето го скъсах, ще му предадеш ли нещо от мен? Да, искам да му се извиня за поведението си. Той беше добър приятел. Не, няма да те скъсам. Тя, "горската фея", ще те съхрани. Боли ме тялото. Ох, сякаш ми чупят костите. Дали да не го изпия това, дето ми го даде ония, кръвясалият. Не издържам, ще чупя зъбите си от стискане. Въздухът е тесен и стените ме притискат. Помощ...
© Елeна Все права защищены