Шшшт... Опитай се да си по-тих. Видя ли какво му се случи на предишния бял лист?
Да, скъсах го. Но после се появи тя. Пак в бяло беше облечена, но изглеждаше различна. В очите ù нямаше страх.
Без да ми говори, разбирах, че мога да ù поверя малката си тайна. Тя грижовно събра накъсаните му части и ги скри, за да не се ядосвам. Не я виждах - размазана дали от действието на капсулите или си беше такава, не знам.
Да, така ми е по-лесно да я оприлича със света си "горската фея''. Чудих се дали и тя ги чуваше като мен. Чакай. Виждаш ли как ми се подиграва оная шарената пеперуда, там на цветето. Не разбираш какво говори? Ама как? Толкова е лесно. Казва, че съм голям глупак. Но това си е обида, не е честно.
Ей, ти опровергай веднага думите си. Защо ме смяташ за глупак? Разбирам. Има голяма истина в думите ти.
Ще ти кажа де, не бъди нетърпелив.
Казва, че тя живее толкова кратко и се наслаждава на цялото съвършенство от живота, а аз имам ужасно много време, което разсипвам в безсмислени страхове ...