14 окт. 2022 г., 07:03
7 мин за четене
Милена влезе в детската градина, в която бе петгодишният й син Валентин. Щом я видя, детето се усмихна и тръгна към нея. Протегна ръцете си за прегръдка и се притисна в майка си. Двамата стояха така няколко минути. Малчуганът се обу. Облече якето си и двамата излязоха навън. Вечерта бе хладна. Детето хвана за ръка Милена и двамата тръгнаха по тротоара.
- Как мина днес? - попита младата жена. - Слуша, нали?
- Да, мамо! - отговори детето. - Госпожата каза, че иска другите деца да са като мен. Послушни и добри.
- Браво!
Валентин сияеше от щастие. Той не очакваше награда за поведението си. Стигаше му това, че най-близкият му човек се радваше също. Светлината си тръгваше от деня и лъскавите витрини на магазините привличаха вниманието на детето. То поглеждаше към тях, но веднага навеждаше глава. Знаеше, че е беден. Че семейството му няма пари. Че татко му се ядосваше много, когато някой поиска нещо и тогава крещеше. Особено вечер. Толкова силно, че понякога Валентин не искаше да се прибира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация