Студът бе обхванал селото. Къщичките пушеха под снежната покривка и навсякъде миришеше на чад. Дядо Стоил бе изчистил снега пред къщичката си и бавно и внимателно се спусна по отъпканата снежна пътечка към домашното стопанство. Пред портата на стопанството се бяха строили кокошките, които чакаха закуска. Дядо Стоил ги прескочи внимателно, и затвори вратичката след себе си. Само петела Пешо отнесе една псувня. Взе канчето и загребана от стария варел със зърно. Когато го разхвърля всички кокошки почнаха да кълват, а петела Пешо бе пръв. Верния пазач Бари залая в очакване на своя сух хлебец. И когато го получи вярното куче започна да го гризе доволно. Дядо Стоил обиколи гнездата на кокошките и прибра четири яйчица в джоба си, усмихвайки се лукаво и самодоволно. Погледна към празната кочина. Там предните години гледаше и прасенце. Но тази година имало някаква чума, та го накараха още лятото да го заколи. „Да му опустее и Европата и европейския съюз.“- помисли си старецът. Бързо затвори вра ...