Страховете на дядо Стоил

  Студът бе обхванал селото. Къщичките пушеха под снежната покривка и навсякъде миришеше на чад. Дядо Стоил бе изчистил снега пред къщичката си и бавно и внимателно се спусна по отъпканата снежна пътечка към домашното стопанство. Пред портата на стопанството се бяха строили кокошките, които чакаха закуска. Дядо Стоил ги прескочи внимателно, и затвори вратичката след себе си. Само петела Пешо отнесе една псувня. Взе канчето и загребана от стария варел със зърно. Когато го разхвърля всички кокошки почнаха да кълват, а петела Пешо бе пръв. Верния пазач Бари залая в очакване на своя сух хлебец. И когато го получи вярното куче започна да го гризе доволно. Дядо Стоил обиколи гнездата на кокошките и прибра четири яйчица в джоба си, усмихвайки се лукаво и самодоволно. Погледна към празната кочина. Там предните години гледаше и прасенце. Но тази година имало някаква чума, та го накараха още лятото да го заколи. „Да му опустее и Европата и европейския съюз.“- помисли си старецът. Бързо затвори вратичката на стопанството си и се отправи към вкъщи. От там се носеше миризмата на баница. Баба Мара правеше най-вкусните баници. Той подуши миризмата и поклати доволно глава. „Добре избрах навремето Мара. Добра женичка излезе от нея. Двама сина ми роди. Готви, чисти, даже и пере като се счупи пералната. Всичко прави!“ – помисли си дядо Стоил и забърза малко по пътеката. Тогава се подхлъзна и падна. Брадата му докосна снега, и се смрази от студа. „Ами сега?- помисли си пак той. - Ако съм си счупил нещо? В село няма лекар, болница чак в Стара Загора на 67км? Пък и там няма всякакви лекари. Дано да имат травматолог, че..? А, кой ще го закара, те нямаха кола от години?“ Мислите му бързо се изпариха и той се изправи. Усмихна се изтупа снега. Движеше без проблем и двата крака. Ръцете също. Днес му се размина. Закрачи обратно към вкъщи и се замисли отново, но мисълта му протече като молитва: „Моля те боже, моите деца никога да нямат моите страхове, наистина те моля. Нека те живеят в правова и уредена държава! Амин!“

Костадин Койчев-Kovak

23.10.2023г.