Трета част
III
Дона
–Нали ще ми държиш таблета, мамо?
Дона пъхна тънкия таблет в бездънната си торба, която носеше безропотно на рамо. Детето изтича напред и залепи чело на една пролука във вратичката, скована от тънки дървени летвички. Над нея пъстрееше голям надпис „Забавление във Фермата“. Добре, че и тази атракция на парка беше затворена в момента, както и разходката с пони! Мяо Син като нищо щеше да се качи с Верчето на влакчето и щяха да ахкат и да охкат колко е интересно. Половин час вече се влачеха в парка и те двете, плюс кучето в добавка правеха само това. И се вряха където им падне. И се цапаха до ушите. Френският булдог Роки от бял на черни петна беше станал сиво-кафяво-зелен, белееше само бялото на очите му. В подобно състояние бяха и белите клинове на тази чудата Мяо син и на Верчето. На Кристалчето, както я „прекръсти“ чудатата китайка. Добре поне, че не започна да ѝ развива теории за кристалните деца, че както я болеше, ѝ беше само до това.
Дона въздъхна и намести торба ...