Трета част

III

Дона

 –Нали ще ми държиш таблета, мамо?

 Дона  пъхна тънкия таблет в бездънната си торба, която носеше безропотно на рамо. Детето изтича напред и залепи чело на една пролука във вратичката, скована от тънки дървени летвички. Над нея пъстрееше голям надпис „Забавление във Фермата“. Добре, че  и тази атракция на парка беше затворена в момента, както и разходката с пони! Мяо Син като нищо щеше да се качи с Верчето на влакчето и щяха да ахкат и да охкат колко е интересно. Половин час вече се влачеха в парка и те двете, плюс кучето в добавка правеха само това. И се вряха където им падне. И се цапаха до ушите. Френският булдог Роки от бял на черни петна беше станал сиво-кафяво-зелен, белееше  само бялото на очите му. В подобно състояние бяха  и белите клинове на тази чудата Мяо син и на Верчето. На Кристалчето, както я „прекръсти“ чудатата китайка. Добре поне, че не започна да ѝ развива теории за кристалните деца, че както я болеше, ѝ беше само до това.

 Дона въздъхна и намести торбата на рамото си. Не ѝ се вървеше, болката беше убила в нея всякакво желание за разходка. Нямаше как, трябваше да издържи до край, за нейно добро беше. Предната вечер беше твърдо обещала на чудата си приятелка да мълчи. Сама беше  настоявала да дойде колкото може по-рано. Причината беше, че от седмици се въртяха с Олег в някакъв омагьосан кръг: детето, работата, кризата, сметките, нейната болка в таза, неговите болки в гърба. Прегледи, изследвания, болезнени инжекции...Олег категорично беше отказал операция, но болките се засилваха. Добре, че беше приел да им гостува „една нестандартна личност с нестандартни методи на лечение“ Дори се зарадва,  светнаха му очите, което я бодна леко. Явно и двамата  имаха  нужда да си поговорят с някого с различен начин на мислене. Проблемът беше, че този някой имаше и коренно различен начин на действие!

 –Ще ви гостувам при едно условие.–беше ѝ заявила чудатката.- Искам един ден пълна свобода!-Оставяш ме да правя каквото си знам и както аз си знам  и със съпруга ти, и с детето. Ти  само слушаш и  мълчиш. На другия ден правим разбор на занятието.

 Погледна двете фигурки, надупени и сврели любопитни глави в пролуката на оградата и неволно се засмя. Приличаха на мама квачка и пиленце. Нейното пиленце.

 Трънчето в ляво отново я бодна лекичко. Това ли беше нейното сериозно Верче, за което всички казваха, че изглежда мноооого по-зряло от връстниците си. Че друг път с въже да я вържеш, не можеш да я закараш на разходка в парка с мама и татко! А техният Парк Европа беше нов, атрактивен, заслужаваше внимание. От цял Мадрид идваха да му се насладят и да си починат в него. За няколко часа всеки, дошъл тук, можеше да си направи чудесни снимки с умалените статуи на Давид на Микеланжело и с Малката Русалка, да мине под Айфеловата кула и под Тауър Бридж, да зърне кулата на Белем и устието на р.Тахо... Предният ден Дона грижливо беше приготвила  материали с план на парка, кратко описание на всеки паметник и неговата история. Принтираните страници лежаха на дъното на торбата ѝ, но Мяо син им обърна толкова внимание, колкото би им обърнал и Роки. Те и на самата Дона обръщаха толкова внимание, колкото и на листовете...

 –Много се заплесвате-не се стърпя тя - Всеки момент може да завали отново, а сме още в началото.

 Русата опашка на Верчето щръкна неодобрително:

 –Днес няма да вали! Мяо син е направила магия за хубаво време.

 –Ако може да направи магия и да не ме боли тазът...-измърмори Дона.

 Китайката се изправи, взе  каишката на Роки от ръцете на момиченцето и нареди:

 –Сега, Кристалче, иди ей там до павилиона и си купи един голям сладолед. Искам да кажа нещо на мама насаме. Като станем готови, ще те извикаме.

  Извади от раницата си един голям найлон,   застла  грижливо влажната пейка,  извади телефона си и го пъхна в ръцете на Дона:

 –Сега искам да видиш копие на  рентгенова снимка на моя таз от преди тридесет години. Правена е в болницата, няколко дни след раждането на първото ми дете.

 Дона смръщи вежди. Малко ли ѝ бяха нейните рентгенови снимки, цял албум имаха в къщи с Олег. Взе апарата, погледна екрана и ръката ѝ затрепери.

 Вдигна въпросителен поглед към Мяо син. Големите, красиво гримирани тъмни очи я гледаха сериозно под красивите извити вежди.

 –Знаеш ли аз през какво съм минала?-заговори тя тихо, но толкова строго, че по гърба на Дона полазиха тръпки.-Четири жени бяхме в болничната стая, всички на подобен хал. Ставахме от леглата по моя команда. Нареждах им :„Сега ще пикаем!“ и започвахме да се надигаме. Двадесет минути ни трябваха, засичала съм по часовник! Двадесет минути, за да можем да станем и да се изправим и да пикаем прави, като кобили. Пикаем и плачем от щастие.

 Дона извърна поглед от тъмните очи, които дълбаеха в нейните като свредел.

 –Нямам твоята воля, Мяо син-промърмори тя.

 –Любов нямаш!-отряза я китайката- Ни любов, ни вяра! Един страх е останал само в тебе! И ревност!

 Дона сведе глава. Права беше за ревността тази китайка...

 –Ти представа нямаш колко си силна! И какви поразии можеш да правиш, като насочиш силата си в погрешна посока!

 –Обещала съм днес да слушам, без да ти възразявам-усмихна се Дона.

 –Добре, поне, че още умееш да мислиш! Иначе изобщо нямаше да дойда. А сега ставаш и се усмихваш, че детето иде! Не ми пречи с безверието си. То ми вярва.

***

 След три часа обикаляне, което се стори на Дона двудневно, мръсните, кални туристи влязоха в зоната за пикник

 –Половин час почивка-обяви китайката и смъкна раницата от гърба си.-Че сме гладни , а може и да завали!  Магията ми срещу дъжд няма да действува цял ден, я!

 Измиха си ръцете на чешмичката и седнаха. Имаше и дървени маси с пейки около тях, но Мяо син постла вълшебното килимче, т.е-найлона и всички се подвиха крака на него. Дона отбеляза със задоволство, че Верчето изяде два сандвича без да се намръщи и без да рови в тях като кокошка и да изхвърля „гадните“ работи. Дори само за това да бяха дошли, пак си струваше.

 –Вижте, вижте! –извика детето с пълна уста и посочи нещо в храста до тях.Пеперуда! Колко е красива!

 Дона погледна натам и ахна. От години не беше виждала толкова пъстра пеперуда с такива странни рисунки по нея.

  –Искаш ли да направим едно вълшебство с нея, Кристалче.-подхвърли нехайно Мяо син и си отчупи голяно парче шоколад с лешници и стафиди.

 –Искам!-подскочи детето и сините му очи светнаха-Направи ми още едно вълшебство, моля те!

 –Не ви стигнаха цял ден-промърмори под носа си Дона.

 –А-а-а-а, сега ще го направиш ти, Кристалче! Аз ще си хапвам и ще те гледам.

 Мяо син лапна вкусното парченце и примижа от удоволствие.

 –Ама аз ще мога ли?

 –Ще можеш, разбира се! Нали си Кристалче, пък и на вълшебно килимче си седнала! Хайде сега, искам да станеш куче като Роки и да видиш пеперудата. Виждаш ли я?

 Детето кимна с глава.

 –Ами да. Голяма и ...има шарки, но безцветни.

 –Сега стани  пеперудата.

 Сините очи на детето потъмняха. Роки изскимтя, скочи към него и го близна по лицето. Детските ръце го прегърнаха и го притиснаха до гърдите. Дона се наведе като орлица и прегърна и момиченцето, и кучето. Сърчицата им тупкаха под пръстите ѝ.

 –Какво стана?-попита стреснато тя и изгледа начумерено китайката, която гледаше отстрани и дъвчеше.

 –Мамо!-изхлипа детето.-Аз...не бях пеперудката!  Бях кон! Стар и уморен кон. Изоставиха ме в полето...

 Дона сложи устни на челото ѝ. Нямаше температура, не бълнуваше. Какви бяха тези странни думи?

 –Много стопани на коне в Андалусия в момента ги изоставят в полето. -отговори китайката на немия въпрос в очите ѝ- Не могат да ги гледат повече поради кризата, жал им е да ги убият. Оставят ги на волята Божия.

 –Дори и така да е, как го видя моето дете? Да не сте извадили някоя циганска кристална топка тук, без да забележа?

 – Обикновено разширяване на съзнанието. На едно ниво всички сме свързани, мила. Но ти трепериш от страх, нали?

 –Разбира се!-отговори твърдо Дона.-Става въпрос за детето ми. Настоявам веднага да прекратиш тези опасни експерименти!

 –Волята на майката за мен е закон.-каза простичко Мяо син.-Щом настояваш, спираме и се прибираме у вас за масажа на Олег. Или и за него те е страх?

 –Аз искам да купим този кон, мамо!-проплака детето в прегръдката ѝ

 –Само кон ни липсва в апартамента!-ядоса се Дона не на шега.-Купете си Мяо син една къща на село и си гледайте там каквото си искате. И без това баща ти все за нашите Родопи говори, сякаш пъпът му е хвърлен там!

  Детето се измъкна от здравата ѝ прегръдка и се изправи пред Мяо Син, която невъзмутимо си дояждаше шоколада. Нежно, крехко,  сякаш цялата му сила бе отишла в очите му и се бе превърнала в желание.

 –Можеш ли направиш така, че да си имаме къщичка за коня, Мяо син?

 –Ти можеш всичко.-усмихна ѝ се сериозно китайката.-Само искай толкова, колкото можеш да носиш на твоите раменца! И да е за добро на всичко, което си...

 Затова сега, ако майка ти разреши, отиваме в едно павилионче на ONCE и ти вземаш билет от лотарията, която се тегли днес.

***

–Ако можеш, спасявай ме, слънчице!  Китайски, български, какъвто щеш масаж ми прави, само ме излекувай! Оставям се с в ръцете ти, чек...какъв каза, че е бил дядо ти?

 Дона го погледна в лицето и сърцето я прободе (за кой ли път днес!) Милият Олег, челото му беше стегнато от болка, но въпреки това усмивката му беше широка и топла. Не можа да сдържи порива си, гушна се в него и го целуна.

 –Охо!-ухили се той и я стисна в прегръдките си.-Ти май и нея нещо си лекувала, Мяо син! Още една такава целувка и ми се струва, че няма да имам нужда от твоите масажи днес...

 –Няма да стане!-отряза го китайката и остави рентгеновите снимки настрана. –Оставяш си двете момичета тук , в хола, да гледат телевизия и идваш с мен в спалнята! Дядо ми беше първият чекръкчия на село, миличък! Сега ще разбереш какво означава.

 –Ще боли ли?-погледна я тъжно Дона.

 –Него и сега го боли, момиче. Нерв има притиснат, ще боли и още как!

 –А ще можеш ли сама да...

 Мяо син  изпъчи кръглото си коремче сложи заканително ръце на кръста:

 –Я кажи от какво те е страх сега? Нали няма да му разширявам съзнанието, масаж ще му правя на човека! Или трепериш   да не му разширя нещо друго, а?

 Дона се изчерви и хвърли поглед към детето. Добре, че то не ги слушаше, а милваше някаква хартийка, свита на дивана в  пухкавата си пижамка.  

 –Предавам се-вдигна тя ръце.-От днес всеки да прави тук, каквото иска.

 Взе си душ и облече мекия, топъл халат. Седна до детето свали на лаптопа снимките, които беше направила днес в парка и започна да ги разглежда. Какъв необикновен ден!

 Детето се мушна в прегръдката ѝ като коте. Мократа му косичка миришеше  на шампоанче.

 –Може ли да отворим интернет, мамо?-помоли то-Да проверим номера на моето билетче.

 Дона влезе в страницата на ONCE, изписа петте цифри в белия правоъгълник и кликна на „ проверявам“.  

Билетът печелеше  сумата от 35 000 €.