Оживяха прозоречните стъкла на параклиса към сиропиталището. Бялата светлина се разграждаше спектрално през витражите им. Разпръснати цветни снопи минаваха над кръщелния купел, заплитаха се в пламъците на свещите и притихваха огледално, сгънати в очите на младенеца.
По Четиридесетница в сиропиталището дойде стъклописец, за да запълни с емоция стаята за кръщавка. И една усмивка, зареяна в пъстрото, би прогорила побеляваща му кръв... Незрели, сякаш маносани плодове или сапунени мехури, единиците живот се разтваряха в сиво-синкавото дихание на съществуването. Изроден животът се изцежда. Че току отвориш очи и засънуваш предиутробно...
Нарязаните цветни стъкла заискриха в ръцете му. Кръстовидни белези разкъсваха линията на живота и на двете му длани като божии клейма. От натрошени стъкла болят всички човешки ръце, пък било то от съзидание... А оловото на времето тежи. Споява стъклата, разравя раните...
Върху шпросната, разделителната летва, придържаща прозореца, майсторът оставяше стъклениц ...