17 мая 2007 г., 16:31

Сурогатът 

  Проза
1016 0 3
7 мин за четене
- Гореща си. Кожата ти направо пари, промълви сънено той.
- Ти излъчваш много топлина, затова съм гореща, прегърна го нежно тя през кръста.
Лежаха отпуснати един до друг. Беше време да стават, но и на двамата не им се ставаше. Утрото бавно се пробуждаше и един нетърпелив слънчев лъч се мъчеше да проникне през тежките завеси на спалнята.
За първи път й беше хубаво да лежи до него. За пръв път сякаш усещаше допира на топлата му и гладка кожа. Запознаха се през есента, той се влюби в нея през зимата, а тя започна да го усеща едва през пролетта. Имаше усещането, че топлият слънчев лъч и топлината на неговата кожа можеха да разтопят цяла една зима.
Нейната зима.
Беше задрямала, когато го чу за казва, че чаят е готов. И двамата обичаха чай. Силен и ароматен.
-Горещ е, внимавай, каза й той, а после я целуна лекичко по носа.
Беше сложил очилата си с големия диоптър. Дълго време криеше от нея, че носи лещи. Срамуваше се да носи пред нея очилата си. После веднъж й спомена, че като бил дете искал ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Все права защищены

Предложения
: ??:??