21 мая 2009 г., 22:29

Сутрешно 

  Проза » Другие
955 0 2
2 мин за четене

    Сутрешно. Нещо сутрешно ми се е приискало. Не знам и аз какво.

    Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.

    Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.

    Люто. Искам люто. Толкова люто, че да прогори вкусът ú в устата ми. Мамицата ú. Паста за зъби не я измива.

    Празно ми е. Искам една хубава гола проститутка в леглото си. Да заличи спомените за малко. 

    Мамка му! Искам я.

    Тук. Да е тъмно. Слънце- мразя го. Аз съм мрачен тип.

    Да. Тя винаги се жертва за мен.

    Снощи си отиде.

    Мамка ú!

 

***

 

    На терасата е хубаво. Бирата е благо.

    Залез. Все едно ми е притрябвал.

    Курва. Мразя.

    Чакам я от три дни да се върне. Завъртяла ми е главата уличницата проклета. Все едно не съм я оправил.

    Студено ми е. Леглото е празно. Не искам да звъня. Все някоя ще дойде.

    Образи.

    Лудост.

    Сам.

    Пусто.

    Тихо.

    Искам.

    Нея.

    Да. Тя винаги се жертва за мен.

    От три дни я няма.

    Мамка ú!

 

***

    Бирата свърши.

    Зарих се в боклуци.

    Тя мрази ли ме?

    Майната ú!

    Защо не идва?! Липсва ми.

    Курва.

    Чувам звуци откъм улицата. Какъв ден е днес?

    Да.

    Онзи същият свиреше, когато я срещнах.

    Помня.

    Слизам, да му оставя стотинки някакви.

    Спомени.

    Джаз.

    Няма я. Толкова дълго.

    В стаята има само... музика. И аромат на люляк, опорочен от евтините парфюми на евтини момичета. Хубаво. Все тая. Аз съм... безчувствен.

    Нали?!

    Да.

    Аз съм безчувствен. А нея я е минал целият свят. Не я искам.

    Искам нещо люто. Да опари езика ми, за да не помня опияняващият вкус на вино и женственост.

    Да.

    Тя винаги се жертва за мен.

    Винаги.

 

***

    Тук студено ли е?

    Мен страх ли ме е?

    Тя... не ме ли обича вече?

    Аз... нараних ли я?

    Май да. Не ми пука.

    Светът винаги ли е бил толкова... жесток?

    Нея... защо я няма?...

    Искам я...

    Аз... обичам я...

    Признах го.

    Сега...

    Върни ми я!

    Тя винаги се жертваше за мен...

    Няма я!

    Няма я...

    Мамка му!

18.05.2009, София

03:45ч.

© Метафора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не! По-добре почисти боклуците, изхвърли бирените бутилки и уличните момичета и тогава я търси. Интересно написано.
  • Не се самосъжалявай...Върви!Потърси я! Кажи и просто "Обичам те"...
Предложения
: ??:??