Сутрешно. Нещо сутрешно ми се е приискало. Не знам и аз какво.
Горещо. Нещо горещо ми се е допило. Не знам и аз какво. Може би кафе. Не. Тя пие кафе. Аз - мляко.
Чашата. Прозорецът. Отвън - градът. В пепелника - недопушената цигара от снощи. Да. Тя я забрави. Заедно с аромата си. Люляк.
Люто. Искам люто. Толкова люто, че да прогори вкусът ú в устата ми. Мамицата ú. Паста за зъби не я измива.
Празно ми е. Искам една хубава гола проститутка в леглото си. Да заличи спомените за малко.
Мамка му! Искам я.
Тук. Да е тъмно. Слънце- мразя го. Аз съм мрачен тип.
Да. Тя винаги се жертва за мен.
Снощи си отиде.
Мамка ú!
***
На терасата е хубаво. Бирата е благо.
Залез. Все едно ми е притрябвал.
Курва. Мразя.
Чакам я от три дни да се върне. Завъртяла ми е главата уличницата проклета. Все едно не съм я оправил.
Студено ми е. Леглото е празно. Не искам да звъня. Все някоя ще дойде.
Образи.
Лудост.
Сам.
Пусто.
Тихо.
Искам.
Нея.
Да. Тя винаги се жертва за мен.
От три дни я няма.
Мамка ú!
***
Бирата свърши.
Зарих се в боклуци.
Тя мрази ли ме?
Майната ú!
Защо не идва?! Липсва ми.
Курва.
Чувам звуци откъм улицата. Какъв ден е днес?
Да.
Онзи същият свиреше, когато я срещнах.
Помня.
Слизам, да му оставя стотинки някакви.
Спомени.
Джаз.
Няма я. Толкова дълго.
В стаята има само... музика. И аромат на люляк, опорочен от евтините парфюми на евтини момичета. Хубаво. Все тая. Аз съм... безчувствен.
Нали?!
Да.
Аз съм безчувствен. А нея я е минал целият свят. Не я искам.
Искам нещо люто. Да опари езика ми, за да не помня опияняващият вкус на вино и женственост.
Да.
Тя винаги се жертва за мен.
Винаги.
***
Тук студено ли е?
Мен страх ли ме е?
Тя... не ме ли обича вече?
Аз... нараних ли я?
Май да. Не ми пука.
Светът винаги ли е бил толкова... жесток?
Нея... защо я няма?...
Искам я...
Аз... обичам я...
Признах го.
Сега...
Върни ми я!
Тя винаги се жертваше за мен...
Няма я!
Няма я...
Мамка му!
18.05.2009, София
03:45ч.
© Метафора Всички права запазени