Лилаво-моравата червенина отново бе избила по лицето му. Изпотен и напрегнат, с вечния атрибут цигара в ръка, Той дойде, здрависа ни, смотолеви няколко думи, като разсеяно гледаше настрани. Търсеше местата за „службата". Оказа се, че младоженецът се беше постарал, защото шестте места бяха съвсем близо до централната маса. За последно, преди раздялата с „колектива" топлите отношения бяха изнесени на показ.
„Колективът" се оказаха следващите трима души (шефката все още я нямаше). Двамата младежи и Тя пристигнаха тихо, толкова незабележимо, колкото бяха и те самите. Най-сетне намери своето място... С колегите до Нея... Но защо, дявол да го вземе, напрежението не го оставяше на мира? Цигарата продължаваше да дими в лицето му.
***
На фона на приказна обстановка сред красива местност с много зеленина и цветя и разноцветни балони, младоженците се появиха красиви, изискани и тръгнаха по своята бялата пътека посипана с цветя, жито и дребни монети... Тя трябваше да ги отведе напред в бъдещето, в ...