Лилаво-моравата червенина отново бе избила по лицето му. Изпотен и напрегнат, с вечния атрибут цигара в ръка, Той дойде, здрависа ни, смотолеви няколко думи, като разсеяно гледаше настрани. Търсеше местата за „службата". Оказа се, че младоженецът се беше постарал, защото шестте места бяха съвсем близо до централната маса. За последно, преди раздялата с „колектива" топлите отношения бяха изнесени на показ.

   „Колективът" се оказаха следващите трима души (шефката все още я нямаше). Двамата младежи и Тя пристигнаха тихо, толкова незабележимо, колкото бяха и те самите. Най-сетне намери своето място... С колегите до Нея... Но защо, дявол да го вземе, напрежението не го оставяше на мира? Цигарата продължаваше да дими в лицето му.

                                           ***

      На фона на приказна обстановка сред красива местност с много зеленина и цветя и разноцветни балони, младоженците се появиха красиви, изискани и тръгнаха по своята бялата пътека посипана с цветя, жито и дребни монети... Тя трябваше да ги отведе напред в бъдещето, в един по-нов и  по-отговорен етап от живота им.

   Станали на крака, шумни и развеселени, противно на капризите на времето, сватбарите  бурно ръкопляскаха, а сватбеният марш на Менделсон огласяше цялата местност.

   С това сватбената церемония започна. Тъмните облаци  надвисваха все по-ниско и по-ниско над пъстрата палитра от хора, страховито и безмилостно предвещаваха непредсказуема буря ... а дъждът само че не беше завалял...

    Чувах гласа си да казва: „Уважаеми младоженци, драги кумове и гости..."

           Едрите капки дъжд яростно заплющяха върху мен и всички останали... Изпитах странно затруднение, да спра или да продължа церемонията. Мозъкът ми работеше неистово... Няма ли да е лоша поличба за младите, да прекъсна това толкова важно събитие...  Не спирах да говоря, а продължавах... „Да любиш - не значи само да обичаш, да любиш е да вярваш, да простиш и отново да подадеш ръка..."

   И стана чудо... Слънцето премина през облаците, огря със светлина и топлина изкъпаните младоженци и гости и над всички в небето се издигна най-красивата дъга, която съм виждала през живота си, а върху тревичките и цветята заблестяха красиви бисери...

            Мили Боже, след като ни изкъпа и прочисти, ти ни даде възможност да продължим по-спокойно церемонията.

 Тези едри капки дъжд от небето дали бяха случайни?

 Може би искаха да напомнят, че сватбата и обвързването не е  спектакъл, развлечение за гостите, а нещо специално, много лично за младоженците и отговорността, която поемат в този момент е голяма, свързана с трудности и радости „в здраве и  в болест, в богатство  и  в бедност докато смъртта ви раздели"

Това феноменално проявление на природата едва ли ще бъде забравено от гостите на сватбата. Дано е било знак за щастлив и дълъг брачен живот?!

  „... И така, приятна вечер и забавление на всички уважили с присъствието си младото семейство."

    На тръгване седнах в „Мерцедеса" потънала в мислите си за новото семейство. Искаше ми се  да узная, как във времето ще се развият техните отношения, дали  всичко това е било истинско, или просто са следвали традицията, пък каквото бъдещето покаже...

                                        ***

          Комичната картина с моя озъртащ се приятел да не изпусне мястото до  колежката, беше красноречиво доказателство за „светостта" на брака, за деформиралите се във времето чувства и обещания за „вечна любов".

   Пред очите ми се поклащаше „тийнейджърското рогче на каишка", подарено му от колежката и специално окичен за случая.

   Каква ли е била Неговата сватба и дали си спомня поне едно изречение от онова, което са му казали тогава такива като мен?...