5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в Русе. Разказвах ви вече…
Ето ви майската утрин, „Радецки”, ние, възрастни, митинг, гръмки слова, после команда и… напред!
Ние с раниците, в края на огромната колона – няколко хиляди души, накрая машините с помощното оборудване. Палатки имаше на Милин камък и на Околчица, ама колите си вървяха подире ни.
Спряхме на Матеев геран. От там ми е едната снимка – вече имах фотоапарат и се пробвах в тая област. Вървяхме, говорехме си, пеехме – абе, наистина весело и интересно.
В Софрониево се обадих, че няма да съм с групата. Попитах тук-там, посочиха ми една хубава двуетажна къща, влязох.
„Добър вечер! – „Добър вечер, момче! Ама у нас вече настаниха походници, място няма…”
„Аз съм, викам, на баба С ...