19 мар. 2018 г., 09:18

 Свободен полет /ранни - може би - мемоари/ - 1. 

  Проза » Повести и романы
1325 3 6
Произведение от няколко части
13 мин за четене
Из ефимерните синьо-розови облаци на спомените, покриващи езерата и блатата на времето, скриващи поляните и дебрите на миналото, залъгващи ни със случили се и нестанали събития, украсени с портретите на отдавна забравени хора, които смятаме, че винаги ще помним, налагащи камуфлажа на днешния ден върху гранитно-пясъчната реалност…
Пролог.
Мислим си, че имаме спомени. И всичко в тях е отражение на оная действителност. Която никога, ама никога няма да забравим…
Макар добре да знаем, че огледалото отразява обратно…
И паметта е като прахосмукачка за душата – почиства мръсното и грозното…
А и никой не желае да живее в страшна, смешна, неудобна, неприятна, крива стая…
Поради което сами преподреждаме. И намираме място на всичко нужно ни. Тоест – на онова в спомените, което ни прави такива, каквито бихме искали да сме били…
Останалото – на бунището на времето.
По-далеч от очите на душата.
А аз мисля да поразкажа за детството и юношеството, за ученическото време.
Онази епоха от живота, която сра ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Георги Коновски Все права защищены

Дано имате търпение...

Предложения
: ??:??