Sweet chalga on time

         (Или още един разхвърлян репортаж от едно БАЧ, украсен с бодли и рози)

Както вече подразбрахте, аз съм по репортажите. Разхвърляните. И то тези със закъснялото действие. Като бомбите със закъснител. Избухват, когато всички вече са си отдъхнали с облекчение и си плюят в пазвата и мятат камък през рамо, че им се е разминало. Да, ама не! - както казваше колегата Бочаров. Щото и той беше по репортажите и коментарите, та затова ми е колега.

Да уточня - аз съм нещо като министър по бедствията, авариите и... чекнéжите (БАЧ). В сянка. Не, че БАЧ са в сянка, а аз - т.е. министърът. И не, щото обичам да седя на сянка, напротив - все съм на припек, под лупа, на мушка и на топа, на вълка и на-к'вото-се-сетите в устата. Ама нали така е прието да се казва, пък и тези „в сянка" винаги са в опозиция на официалните и вървят след тях да ги опровергават, та така и аз. Изчаках БАЧ да поизбледнеят и - праааааас! - да мина да замажа. Разхвърляно. Както си го мога. (толкоз мога)

Краят на лето 2008... търсейки компромати за БАЧ из световната рибарска мрежа, попадам на предпоставка за такъв в собствената ми електронна поща. Покана! За какво? За бедствие, авария, чекнеж? По-скоро за третото, което не изключва първото и второто де. Та, пише там - Уважаема Търъдъдъ, каним Ви еди-си-къде, в толко часа, носете си за четене... и други безинтересни подробности, които така и не запомних, (Аз освен себе си и на пиене, друго не нося!) но датата, часа и мястото с розите - нема как. Бе, хубаво, беее - щом толкова па настоявате - ще ви удостоя с присъствието си. Нищо, че после може да ме сложите в "ignore" листа с мейл адреси.

Гледам, щъркелите изобщо и хабер си нямат да си заминават. Ясна е работата. Голям материал се очертава. А аз хич не съм обстоятелствена.

Явката. Чешма. Фонтани. Възклицания. Прегръдки. Светкавици. Пфффффф... лелеее, к'во станá? Умря ми материала. Та това можех да си го напиша и без да се кандилкам толкова време по завоите. Поне утеха ми беше, че се притисках на десни завои до свежо агнешко. Нищо, че пролетта мина - айде, нека да е ярешко. Пак бива.

Ша-ля-ля, бележки, усмивки - зелен светофар, 100 м. Нейсе! Дойдохме си на думата. Точно като за мен - quickly, ако обичате, че мухлясах.

Едно момче събра звезди в очите си и засия в надежда.

Алелеееееее, то подредени маси, салатки, ордьоври... да не сме на сватба? Тюх, да му се не види! Подарък нещо трябваше да изровя от раклата на баба. Щото ако чакат бял плик... само тоя с фиш от заплатата имам. От миналата година. Бе, карай - ще импровизирам. И се забих на крайна маса, в ъгъла, щот съм тарикатка. Хем всичко да виждам, хем да не подозират, че съм подводница, хем вратата за WC-то ми е наблизо, та ако тръгнат младите с чашите - да се изсуля със стомашното ми неразположение. Очертава се цял час свободен до началото на официалната част, преди Бай Диджей да заработи. Като му гледам инструментариума - бая  време не е работил и сигур го сърбят ръцете. Кво няма да го сърбят - особено лявата. Ще има да взима. Мене само дясната ме сърби. И други работи, но това няма нищо общо с темата.

Усещам как щъркелите нетърпеливо потракват с клюнове. Надушват жаби.

К'во ще пиеш? Е, как к'во? - „Флирт", естествено! (за хонорара за реклама ще се договорим по-късно) Все пак сме на положителен чекнеж. Току-виж и някой друг си поръча „Флирт" - и те ти "match", а после "scratch". Леле, размечтах се... ама то се не знае. Нали, внимавайте каво си пожелавате, щотооо... А, де! Чул те Господ! Ако не си е сложил тапи в ушите.

Момчето смело поръча - да угаси пожарите, запалили страните му, набирайки смелост...

Наздравееее! Наш'та маса поздравява ваш'та маса! Цветарки, чукане... уау! Ма това ти ли си! Леле, точно така си те представях! Може ли автограф? И аз искам! Дай си телефона. Ей ся - само да си изям ябълката! Телефонът ми е 385 лв - айде бе!

Добре дошли, скъпи гости и драги мла... опа! Не беше така. Както и да е. Онзи с микрофона - бай Диджей - се разработи. Може и да каже за какво сме тука. Ма на мен след третото... такова ми е все тая. И без това не се чува. Дýша да е широка! Разиграха се, брей! Пусто сърце - не трае. Музиката на народа=народна музика, т.е. това, което се нрави народу. И какво било това?  - Македонско ширтó. Ширтооооо?! Шшшшш... може да е с „ш", но те такова животно нема! С „ш" е „шакадъм, шакадъм". А кой го изпълнява? - Таркан! - наш човек от братска Турция. А кой е народния танц на турците? - Belly dance! Така кажи, бе, джанъм! Те ме мене първа писта. Belly да искаш! Нека си пеят за мома Калина, дето се чуди що я пращат у backyard-a, аз си имам какво да си треса.

Ей, това момче като се загледа в онуй голо пъпче... окьоравя, ще знайте.

Ха, наздраве! Да починем от оная „църна чума", че мускулна треска ще хвана. Като споменах „църна чума" и те ти на сцената една „църна маца", (ама нищо общо с църна, че беше бела като току-що извадено овче сирене) грабнала микрофона. Па като извади едно гърло, викам си - Край! Доживех! Т'ва наш'то момиче - (ха)Софúто!  Сега ще има едни „Стари ранииии" и „Ах, леле-леле, ти си готин мъж". И без да губя време - бегом на дансинга и грабнах първия изпречил ми се мъж, дето размяташе някакъв присветващ атрибут. Майкоооооо, мъж ли бе да го опишеш! Усетих десетки женски ками да ми се забиват в гърба, ма хак им е! Аз защо си поръчах „Флирт", а не „облак". Примерно. Е, той не си беше поръчвал, ноооо... Егати! Що ми требваше на баир лозе! „Кен лииии, либи диди даутюююю" Даже забравих, че Софито все с дълги рокли, а мацата беше с умопомрачаващ минижуп! Олекнах с тоя мамин убавец. Стопих се наполовина. И тъкмо навреме, щот след Софито бай Диджей се сети, че е на работа и гръмна „One, two, three o'clock..." Малиииии. Ай лав диз ман! Да не си помислите, че т'ва е оня шантав танц, от който кръста ти става на усукан чаршаф? Нееее. Т'ва е „Колко ви е часа? - Шест без десееееет" - рам-там-та-рам-та-рам! Бавно и полека, чупки в кръста, завърти дупето, госпожаааааа. Едвам ме нави! Като да съм се родила в 6 без 10.

Горкото момче! Очила ще сложи. От толкова фокусиране на пъпа, обективът ще му се разфокусира.

Тъкмо приключихме със сверяването на часовникa и некой се извика: „Urgent! Emergency!" Звъни в Пирогов - ми беше първосигналната реакция. Ама, че съм ТПЗ! То било Глорчето бе - „Докторе, на помооощ! Хайде, помогни миии" Ех, Глорче, изкара ми акъла, да му се не види! Трябва да ударя едно сега и против стрес. Тъкмо време за пуш-пауза. Седнах аз, то па и всички седнаха. Споко бе, хора, аз за малко. Нема нужда от толкова внимание, мерси. Дъх да си поема. Не дъх, а цяла анестезия изкарах - то като се заредиха едни изпълнители... и ми светна! Божкеее, аз сигурно съм поканена на кастинг на Music idol! И пак неподготвена. Да бях глътнала две-три пресни домашни яйца, ама няма откъде - кучетата ми не оставиха кьорава кокошка в махалата, а купешките яйца не струват! Тъкмо заспивах барабар с младото челеби (Кой сега до теб заспииваааа) и бай Диджей пак грабна микрофона - Кара Колю сидеше на високи чардациии. А такаааа - Кара Колю - Черен Колю - Цар Киро, с бек вокали братя Мангасарян и „Костенурка кючек". Ще ми разправят, че била тракийска народна... да бе! А сараите на Цар Киро къде са? В Тракия! Някой ме почука по рамото и каза: „Ти си!". Ето това чукане чаках! Че като се развихрих - до първи петли! Ех, sweet chalga on time или all the time! Как си забравих портмонето - бай Диджей щеше да получи премиални и нямаше да гледа като мишок-плашок. Пей, сърце!

Щъркелите доволни потракваха в такт. Бяха получили дневната си порция кълвеж.

И нека непросветените да получат просветление. За следващия път.

Не се колебайте пак да ме поканите. Ще дойда. С ятото.

Момчето гледаше тъжно към изхода, където изчезна сянката на голото пъпче. Няма празно в природата - всяко свободно място се заема от следващия чакащ. Или по-напорист.

От мястото на събитието с роза на пъпчето

Министър на БАЧ (в сянка)