Sweet chalga on time
(Или още един разхвърлян репортаж от едно БАЧ, украсен с бодли и рози)
Както вече подразбрахте, аз съм по репортажите. Разхвърляните. И то тези със закъснялото действие. Като бомбите със закъснител. Избухват, когато всички вече са си отдъхнали с облекчение и си плюят в пазвата и мятат камък през рамо, че им се е разминало. Да, ама не! - както казваше колегата Бочаров. Щото и той беше по репортажите и коментарите, та затова ми е колега.
Да уточня - аз съм нещо като министър по бедствията, авариите и... чекнéжите (БАЧ). В сянка. Не, че БАЧ са в сянка, а аз - т.е. министърът. И не, щото обичам да седя на сянка, напротив - все съм на припек, под лупа, на мушка и на топа, на вълка и на-к'вото-се-сетите в устата. Ама нали така е прието да се казва, пък и тези „в сянка" винаги са в опозиция на официалните и вървят след тях да ги опровергават, та така и аз. Изчаках БАЧ да поизбледнеят и - праааааас! - да мина да замажа. Разхвърляно. Както си го мога. (толкоз мога)
Краят на ...