Мъжът, на който се обади Антоан причака Боб на паркинга на ниво В. Преди два часа изпрати едно хлапе да счупи камерата и сега всичко беше наред. Той тихо се промъкна зад Боб и даже не го изчака да си отвори колата. Халоса го с един здрав удар и Боб се свлече. Мъжът го издърпа, залепи му устата с тиксо, овърза му ръцете и краката, и го затвори в багажника на буса си. Измъкна се от паркинга. Караше още из града, когато изхвърли телефона и кредитните карти на Боб в боклукчийската кофа. Те нямаше да му трябват. Запраши към пустинята. Там имаше хубави подходящи места. Щеше да свърши бързо и да си получи парите до вечерта. В портфейла на Боб имаше доста долари. Това си е бонус за него…Мъжът наду радиото. Пръстите му потропваха в такт на рапа по волана. Ехеееее, че хубав ден…
Боб се съвзе и се огледа. Лежеше по гръб в каросерията на бус, който друсаше неприятно. Искаше да стане, но краката и ръцете му бяха завързани. На устата му имаше широка лепенка. Гадеше му се от лепилото и. Какво става? ...