Мъжът, на който се обади Антоан причака Боб на паркинга на ниво В. Преди два часа изпрати едно хлапе да счупи камерата и сега всичко беше наред. Той тихо се промъкна зад Боб и даже не го изчака да си отвори колата. Халоса го с един здрав удар и Боб се свлече. Мъжът го издърпа, залепи му устата с тиксо, овърза му ръцете и краката, и го затвори в багажника на буса си. Измъкна се от паркинга. Караше още из града, когато изхвърли телефона и кредитните карти на Боб в боклукчийската кофа. Те нямаше да му трябват. Запраши към пустинята. Там имаше хубави подходящи места. Щеше да свърши бързо и да си получи парите до вечерта. В портфейла на Боб имаше доста долари. Това си е бонус за него…Мъжът наду радиото. Пръстите му потропваха в такт на рапа по волана. Ехеееее, че хубав ден…
Боб се съвзе и се огледа. Лежеше по гръб в каросерията на бус, който друсаше неприятно. Искаше да стане, но краката и ръцете му бяха завързани. На устата му имаше широка лепенка. Гадеше му се от лепилото и. Какво става? Дали Хосе изпрати убийци за него? Защо не предприе нещо пръв? Трябваше да се разправи до сега с Хосе… Мамка му… Беше превъртял Хосе в последната сделка и грабна лъвския пай. Боб се притесни и изпадна в паника. Мозъкът му, който винаги беше нащрек престана да мисли. Обзе го чувството, че е загубен…
Антоан стана тихо. Погледна Лия. Тя спеше свита на кълбо. Нощта мина спокойно след инцидента. Трябваше и време, за да се стабилизира психически. Душата боледува, раните зарастват, но душата бавно… Искаше да я целуне, но не го направи, за да не я събуди. Нека спи…Пусна си кафе, направи и за нея. После слезе в гаража, отвори и подкара колата. Имаше много работа. Сделките вървяха добре.
Лия се събуди замаяна от сън. Отвори очи, но Антоан беше излязъл. Трябваше да е тръгнал по работа. Тя се измъкна от леглото и дръпна завесите. Слънцето вече надничаше през стъклата. От много време не забелязваше слънцето. Стана и слънчево. Щеше най-накрая да се отърве от Боб. Погледна си телефона и видя няколко повиквания от Боб. Имаше и съобщения. Първо весели и закачливи, после тонът му се променяше, ставаха гневни. Последното беше заплашително и кратко. Майната ти, Боб! Щеше да хвърли телефона си в стената. Лия бързо ги изтри, но слънчевото и настроение спадна. Паниката пак я обзе. Боб и пишеше ,че ще я намери и пречука, но този път ще е бавно и весело…Извратено копеле! Страхът я удари като юмрук в лицето, просмука се в съзнанието и …Стомахът и се сви. Цветът се оттегли от лицето и, Лия пребледня и седна като отсечено дърво на леглото. Постоя час като гледаше в една точка без да мигне. Този път ще я убие! После стана и се повъртя из къщата като лунатик. Вървеше като на сън. Изпи едно хапче, за да си пребори страха. Взе телефона да звънне на Антоан, но после спря. Не може пак да го притеснява за всеки получен есемес. Звънна на Сара. Разхлипа се и се разбраха да се видят след час. Сара я успокои малко. Треперенето на ръцете и намаля. Лия влезе в банята, взе бързо душ, пооправи се, сложи повече пудра на слепоочието, малко червило и си среса косите. В кухнята Антоан и беше направил чаша кафе и един банан. Хапна банана, изпи кафето. Много и се събра, трябваше да поговори със Сара. Сложи си слънчевите очила, заключи и тръгна към колата си. Двигателят измърка и тя пое по пътя. След нея един тъмен форд излезе из сенките на дърветата и я последва. Лия си караше, но не го забеляза. Беше разсеяна и разстроена от заканите на Боб. Работата и липсваше, но не смееше да отиде в офиса. Трябваше да убие времето някак си. След малко фордът я изпревари и я засече като намали изведнъж. Лия щеше да се хвърли върху него. Скочи в последния момент на спирачките и отби встрани. Това беше голямата и грешка…
Мъжът скочи от форда и се отправи към колата и. Държеше срещу стъклото и девет милиметров глок със заглушител. Кимна и да отвори и се настани на седалката до нея. После я накара да продължи и да не прави глупости. Лия включи на скорост и потегли. Стискаше волана и караше. Слушаше го и изпълняваше командите. Разбра, че това е края… Ще я пречукат, както иска Боб, но първо ще я замъкнат някъде… Есемеса …Есемеса му беше…че ще я намери и пречука, но този път ще е бавно и весело…Какво да прави? Няма изход… По дяволите, Боб…Няма да се дам…Не и този път… Кипна и. Главата и зашумя… Няма да се остави да я малтретира повече…Край…Край…Сбогом, Антоан…Сбогом, Сара…По шосето се зададе голям товарен камион в другата лента. Лия настъпи газта и рязко тръгна към него. Впери очи напред …за последно…Шофьорът на камиона я видя, намаля, беше обигран, сви колкото може в страни и я избегна, но колата и се стрелна към склона, полетя надолу и се затъркаля…Шофьорът спря и слезе уплашен. Беше на косъм от смъртта. Спряха и други коли, хората бързо се промъкваха към урвата да помогнат. Там до едно дърво най-накрая беше спряла колата. Смачкана като консервна кутия. Мъжът на седалката гледаше с изцъклен поглед. От пробитата му глава течеше тъмна кръв. Загледаха жената. Тя беше със затворени очи, но клепките и помръднаха. Мъжете отвориха вратата и я изнесоха навън. Наведоха се над нея и доловиха на китката и слаб пулс. Жива е…Въздушната възглавница я беше предпазила от фаталния край. Върнаха се за мъжа и го извлякоха и него. Той още държеше в безжизнената си ръка деветмилиметровия си глок. И то със заглушител. Докато дойдат линейката и полицията, горивото течеше, колата гръмна … разнесоха се високи пламъци.
……………………………………………………………………..
Лия изкара късмет и се оправи. При разследването тя даде показания за отвличането и. Мъжът с пистолета беше мъртъв. Съпругът и беше безследно изчезнал. Въпреки издирването не го откриха. Откриха обаче връзката му с мафиоти, с подземния свят, преровиха имейли, разговори, телефони и всичко лъсна. Полицията смятаха, че е Боб е настъпил някой по мазола …и е мъртъв, а за това са отвлекли и жена му. Чисто и просто - разчистване на сметки. Прекратиха преписката за Боб.
---------------------------------------------------------------
Лия и Антоан се отправиха към кея. Яхтата леко се полюшваше. Той и подаде ръка и тя се качи на борда. Очакваше ги хубав ден. Слънчев. Без сянката....
Край
© T.Т. Всички права запазени