Оставих маратонките под седалката на колата и я паркирах на една пресечка преди хотела. Влязох и видях Боб с питие в ръка на лоби бара. Усмихнах му се зашеметяващо и пристъпих към него. Той беше весел. Нали нещата с жените се нареждаха. Хареса новата ми рокля и ме целуна като седнах до него.
- Лия, какво ще пиеш?
- Мерси. За мен маргарита.
Чаках да дойде маргаритата и си бъбрех с Боб за деня, жаркото слънце, шопингът и куп глупости.
После се прибрахме в стаята да отдъхнем преди вечеря. Подремнахме без повече приказки. Боб не обелваше дума. Аз нищо не питах.
Боб беше спокоен, весел и чаровен. Живеехме както преди, но само на пръв поглед. Или по-точно той си мислеше, че е така. Аз дълбоко в себе си не бях му простила. Споменът за онази нощ не беше избледнял в съзнанието ми. Без да искам се връщах отново и отново на него. Имах едно на ум, че не мога да се доверявам на сто процента на съпруга ми. Понякога го оправдавах, че е пил алкохол и е взел дрога преди това. Че не е бил адекватен, че ...