Оставих маратонките под седалката на колата и я паркирах на една пресечка преди хотела. Влязох и видях Боб с питие в ръка на лоби бара. Усмихнах му се зашеметяващо и пристъпих към него. Той беше весел. Нали нещата с жените се нареждаха. Хареса новата ми рокля и ме целуна като седнах до него.
- Лия, какво ще пиеш?
- Мерси. За мен маргарита.
Чаках да дойде маргаритата и си бъбрех с Боб за деня, жаркото слънце, шопингът и куп глупости.
После се прибрахме в стаята да отдъхнем преди вечеря. Подремнахме без повече приказки. Боб не обелваше дума. Аз нищо не питах.
Боб беше спокоен, весел и чаровен. Живеехме както преди, но само на пръв поглед. Или по-точно той си мислеше, че е така. Аз дълбоко в себе си не бях му простила. Споменът за онази нощ не беше избледнял в съзнанието ми. Без да искам се връщах отново и отново на него. Имах едно на ум, че не мога да се доверявам на сто процента на съпруга ми. Понякога го оправдавах, че е пил алкохол и е взел дрога преди това. Че не е бил адекватен, че не би направил това ако е в нормално състояние. Когато се любехме с Боб стисках очи. Но не от страст, а защото не исках да гледам физиономията му.
Боб повече не говори с Хосе. Не излиза по работа.
Останахме още седмица на Кайманите и се прибрахме в Калифорния.
Там имахме доста неща – купихме си къща, а и в кантората имаше натрупана работа. С Боб оставяхме до късно в офиса и работехме здраво. Занизаха се еднообразни дни. През уикендите ходехме на гости. Там се запознах с Руби и Дейвид. Те бяха също евреи, но много близки приятели на Боб. С тях прекарвахме чудесно.
За историята с кораба нищо не предприех. Това ме измъчваше, защото ако отидех в полицията щяха да потулят работата. Прокурорите и висшите полицаи бяха приятели на Боб. Заедно ходеха да играят тенис, членуваха в един и същи клуб. Оставих нещата така. Освен това ако подам сигнал щеше да е края на бракът ми. Имах още надежда, че нещата са се оправили. Боб се грижеше за мен, водеше ме на приеми, опери и ресторанти. Беше удобно за мен с такъв съпруг. Нищо не ми липсваше. Освен любовта, която се изпари …
Eдин ден в кантората дойде Антоан Моралес. И това промени нещата…
/следва/
© T.Т. Всички права запазени