Глава 10
Лиса беше облечена само в някаква бяла ношница и беше в безсъзнание в ръцете на Рин, но не изглеждаше сякаш й бяха причинили страдание. Рин поведе по коридора, а аз хвърлих тревожен поглед към Те-хьон. За мой ужас той се беше подпрял на стената с една ръка и продължаваше да диша дълбоко.
-Боли ли? – попитах. Те-хьон срещна интересните си очи с мен и направи усилие да ми се усмихне мило. Сърцето ми се стопли от това изражение. Не исках никога да ме гледа с омраза... потръпнах. Аз се бях опитал да убия Рин. Погледнах към ръцете си и размърдах пръстите си. Господи, аз се бях опитал да убия братчето ми.
-Да вървим – каза Рин.
-Никъде няма да вървите – чух до болка познат студен глас и замръзнах. Сетне рязко се обърнахме.
Зад нас стоеше Зак, облечен в изискан светлосив костюм и със стилизирана назад от лицето коса. От дясната му страна беше застанала Стела със свирепо изражение на лицето, а зад тях – поне 20 охранители. Зяпнах и потърсих връзката със съзнанието му, но осъзнах, че б ...