Той гледаше усмихнато как тя подскачаше жизнерадостно и оживено разказваше за съня си. Замисли се за първия път когато я видя. Хората бяха я пуснали в двора – една бяла пухкава топка с две светещи въгленчета на муцунката. Още тогава му грабна сърцето, с живия си дух и той с умиление си спомни как го дърпаше за ушите, подскачаше около него и се бориха, а вечер заспиваха сгушени един в друг под звездите. Ах, как мечтаеше отново да зарови нос в бялата и козина и да я близне по челцето. Но от както поотрасна и тя се сдоби с каишка около врата и я сложиха на синджира. Беше се превърнала в грациозен бял ангел, вече не беше малкото пале, което подскачаше неуморно из двора. Малките въгленчета се бяха превърнали в две топлу очи, в които той потъваше всеки ден. Гледаше я замечтано и онази пърхаща топка в корема му не го оставяше на мира. Деляха ги само 5 см. Всяка сутрин заставаха един срещу друг и се опитваха да опрат нос в нос. Сякаш се надяваха, че през нощта синджирът е станал по-дълъг, но н ...