- Това е твоята стая. – усмихнах му се.
- Готино местенце. – подхвърли той.
Оставих го да разопакова нещата си и отидох в моята стая. Никога досега не ми бе харесвало идеята да деля квартирата си с непознат човек, но опре ли ножа до кокала…
Месец по-късно, както си стоях в хола пред телевизора, той се появи. Взе дистанционното от масата. Смени канала на някакъв си мач, без дори да ме попита.
- Какво правиш? – учудих се аз.
- Искам да погледам част от мача.
- Но аз си гледах предаването...
- Ще го гледаш след това.
- Не е честно!
- Нима? Доколкото си спомням по договор и двамата имаме еднакви права над тази квартира.
Това изречение направо ме изкара извън нерви. Още повече, че това не беше единственият път, в който се опитваше да ме дразни. Сякаш нарочно го правеше…
Отидох в стаята си. След около пет минути... ...