ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 305
27.09.2020 г., 21:42 ч.

Съквартирантът 

  Проза » Разкази
439 1 10
2 мин за четене

- Това е твоята стая. – усмихнах му се. 

- Готино местенце. – подхвърли той. 

Оставих го да разопакова нещата си и отидох в моята стая. Никога досега не ми бе харесвало идеята да деля квартирата си с непознат човек, но опре ли ножа до кокала…

 

Месец по-късно, както си стоях в хола пред телевизора, той се появи. Взе дистанционното от масата. Смени канала на някакъв си мач, без дори да ме попита. 

- Какво правиш? – учудих се аз. 

- Искам да погледам част от мача. 

- Но аз си гледах предаването... 

- Ще го гледаш след това. 

- Не е честно!

- Нима? Доколкото си спомням по договор и двамата имаме еднакви права над тази квартира. 

Това изречение направо ме изкара извън нерви. Още повече, че това не беше единственият път, в който се опитваше да ме дразни. Сякаш нарочно го правеше… 

Отидох в стаята си. След около пет минути... 

- Ей, сърдитке. - смееше се от коридора. 

- Гледай си тъпия мач!  

- Вече свърши.  

Стоях в стаята си и гледах тавана, докато той най-безцеремонно нахлу вътре. 

- Вашите не са ли те учили, че се чука? – попитах възмутена. 

- Никога не съм обсъждал темата за чукането с родителите си. – засмя се той. 

- Ако обичаш… - опитах да сдържа нервите си и му посочих изхода на стаята. 

Той стоеше на рамката на вратата и ме наблюдаваше. Исках да запратя възглавницата си по самодоволната му усмивка, но вместо това предпочетох да го игнорирам. Какъв дразнител! Поне да беше хубав, а той някакъв си там с руса коса и кафяви очи. Никога не съм харесвала такъв тип мъже. На всичкото отгоре и самонадеян. С това самочувствие, най-много да го поступат някъде и да му свият перките. Ама и това ще му е малко…  

Загледах се в телефона си, после пробвах да чета книга, но присъствието му ме напрягаше. Отдавна не бях срещала толкова дразнещ човек… 

Вбесих се и реших да се обадя на най-добрата ми приятелка. Имах нужда да го понасоля. Нямаше да е лошо освен сол да добавя черен пипер и чили към подправките. 

- Наистина ли е толкова зле? 

- И още как… Няма нищо хубаво в него. Толкова е грозен. Пълен простак! 

Показах няколко снимки от фейсбука му, при което Ани възкликна : 

- Симпатяга е. 

- Като е симпатяга, вземи си го ти! 

- Защо не се пробваш? Може пък да излезе нещо? 

- Да бе. Той сигурно си има приятелка. С мен ли ще се занимава? Пък и изобщо не е мой тип. 

- Хм, дали? – подсмихна се Ани. 

- Хайде стига. Да си стои с онази, с която през ден си говори по телефона и това е. Не съм опряла до тоя нахалитет… 

 

Когато се прибрах в квартирата, беше късно. Телевизорът беше изключен и нямаше никакъв признак на живот. Дано да се е изнесъл тоя простак… 

- Само да вметна, че мачът не беше свършил. – дочух гласа му в тъмното.  

- И какво? 

Той ме хвана за ръката и ме поведе към стаята си…

© Есенен блян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??